Юлиана Методиева*

Жестоката трагедия на пребитото 6 годишно момченце от собствения му дядо е част от развилнения се танц на демоните сред които живеем. Демонът на насилието е на особена почит. Цифри и статистика за неговата жизнеспособност са всеки ден по медиите. Толкова убити жени, толкова и толкова – деца. Понякога убитите деца ги откриват дори обезглавени.

Престъпленията срещу незащитените невръстни хора се извършват от родителите им или от бродещи педофили. Това се знае отлично от Агенцията за децата например. Знае се и от други бивши и настоящи чиновници във властта, както и от вицепремиери, министри, премиери.  На Стратегията за детето лично Бойко Борисов й обърна гръб, нищо че има внучета. Страхуваше се да не загуби безценния си коалиционен партньор. Днес също никой гък не казва по този въпрос. Премиерът Петков има три деца, но не е е като да говориш за сметки за тока, КЕВР, азерски газ. 

Момченцето е пребито с метална тръба. Мозъчето му се е пръснало от безбройните удари. Откараха го в болница с такъв масиран кръвоизлив, че никой не му дава и един час живот. Прави се оказват. Душицата му отлетява скоропостижно.  Дядото, който уж щеше да се самозапали от угризения не съвестта, оцеля.

Демонът на себенасилието е в пъти по-слабоват

Когато пребиваш клетничето в апартамент, смъртта идва до няколко часа. Съседите, които са били преки и косвени свидетели на насилническата страст на този престъпен дядо, са заключили емоциите си в рубриката „не е наша работа“. Ако беше приета Стратегията за детето и тези съседи щяха да бъдат на подсъдимата скамейка в процеса по убийството на едно дете.

Въпросът е, има ли връзка между бившия военен с гранатата и агресивните му викове и заплахи навръх Нова година пред БНБ, със смъртта на момченцето два дни след това. Бившият военен е симпатизант на Възраждане, партия - кръвен братовчед на Красимир Каракачанов. Каракачанов има завиден принос в спирането на Стратегията за детето, както и на Истанбулската конвенция, но партията на К. Костадинов не му отстъпва нито на сантиметър. Тя е вече със сложен и многолик принос в обезчовечаването на обществото. Също не иска Истанбулска конвенция и сродните й европейски механизми за защита на слабите. Подозрително защо симпатизантът им с гранатата го освободиха от ареста като безобиден хулиган, а оръжието в колата му се оказа пренебрежим факт за софийски градски съд. 

Утре, броят на симпатизанти, активисти и партийни членове около Костадин Костадинов могат като нищо да блокират останалото пространство на човещината. А както вече споменах, демонът на насилието така се е развилнял, че е необходима супер воля, за да му се прекърши гръбнака.  Засега обаче разполагаме с политици, кой знае защо погълнати в един безкраен флирт с биологичната си младост и житейска "невинност", от една страна. От друга, е затъналата в предишните си грехове към деца и жени опозиция, пре-съмнителна съдебна власт и омълчали се подозрително по въпроса медии.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg