Западните либерални демокрации вярват, че отварят нова глава в историята на своите държави, глава, която наричат ​​„Новото общество“ – постхристиянско, постнационално.

„Те смятат, че ако смесите различни общности, да речем мюсюлмани с местната християнска общност, от това ще излезе нещо добро. Не мисля, че ще е добре. Ето защо решихме, че ние, унгарците, не трябва да се смесваме с други нации. Става въпрос за нашата държава, нашите семейства, нашата нация, нашата история, нашия език..."

Това са думите на Виктор Орбан от Унгария в интервю за Тъкър Карлсън за "Фокс нюз" преди три години.

На Орбан му е лесно: Унгария е етнически хомогенна, национална държава в истинския смисъл на думата. Езикът им е уникален, близо до това са само финландците, които живеят на противоположната страна на европейския континент. Толкова са специални, че, спомням си, когато веднъж се опитах да си купя някакъв "сувенир", те не разбраха значението на тази международна дума.

Орбан също така вярва в създаването на коалиция от консервативни национално-християнски демокрации, които да отблъснат либералната, която отваря вратите си за чужденци и насърчава либерално-демократичните ценности. Той вярва в "Америка на първо място", защото, както казва, тогава Унгария също е първа, както трябва да бъде.

Икономическата подкрепа за новото правителство в Македония е част от укрепването на коалицията на създаващата се европейска консервативна национално-християнска коалиция.

Но нека няма съмнение: влиянието на подобна политика в многонационална Македония ще произведе само неприятности и междуетнически конфронтации. Защото ние сме всичко това, което Орбан не иска Унгария да стане.

Но нали висшите политици на ЕС неотдавна заявиха, че мултикултурализмът е провалена идея?

Идея? Е, мултинационалността и мултикултурализмът са реалност в много страни от Западна Европа, да не говорим за Балканите. Как тогава е възможно да се обяви реалността за провалено нещо? Може би нещо не е наред с идеята, с концепцията, която трябва да бъде съобразена с реалността, а не обратното.

Едно е сигурно: македонската нация и македонската държава няма да бъдат защитени по рецептата на Орбан, а с това, срещу което той е против: либералната демокрация.

Проблемът е, че нежните цветя не растат на твърдата почва на Балканите, така че без политическо лидерство, което тегли напред към интеграцията, ние "естествено" се плъзгаме към нови и нови дълбоки разделения.

Да се ​​обяви мораториум върху всичко, което не е борба с корупцията и борба за икономически растеж, върху етническите въпроси (думи на премиера Християн Мицкоски - бел. ред.), означава да се обяви мораториум върху политическия живот. Мораториумът върху живота е нещо, което никога и никъде не е работило за никого. Политикът е като жонгльор с много топки. Нещо повече, от него се изисква едновременно да върви напред.

Ако няма концентрирани усилия за това, което предишното правителство нарече „Едно общество за всички“, без никакви усилия ще получим две общества: македонско-християнско и албанско-мюсюлманско, по рецептата на Виктор Орбан.

Дали ще бъдат преодолени етническите и религиозните разделения или ще се задълбочат, зависи от държавното ръководство на Северна Македония.

Две нации под един политически покрив е дяволски трудно нещо. Ние нямаме "melting pot" ("котел за претопяване") като в Америка, така че всички да стават американци. Разполагаме само с равенството като основа на стабилността и междуетническото разбирателство в страната. Това е и единственият начин етническите албанци да станат политически македонци. Гарантирам ли, че това ще се случи? Не, но имаме шанс.

Мога само да гарантирам, че рецептата на Орбан е отровна за Македония. / БГНЕС

*Проф. Денко Малески, първи министър на външните работи на Република Македония.