Денков: Само с нова визия в образованието, подготвяща за реалния живот, проблемите са решими

Голямата картина в образованието и крайно закъснелите промени, които трябва да се въведат, за да бъдат подготвени днешните деца и младежи за живота в бъдеще, беше основна тема в дискусията, организирана днес от акад. Николай Денков в парламента „Визия: „Образование, с което България изпреварва, а не догонва“

Той обобщи ролята на визията като филтър, който да показва дали всяка отделна мярка, която се предлага и въвежда в образователната система, помага или пречи да се постигнат целите, около които вече има широк обществен консенсус.

Денков посочи два конкретни повода за спешно въвеждане на промените. Резултатите от теста PISA показват, че сегашната система създава истинска опасност децата ни да израснат абсолютно неподготвени за живота дори само след няколко години.

В същото време в Народното събрание се разглеждат 12 законопроекта за предучилищно и училищно образование, които се занимават с текущи проблеми, създават нови „пожари“ за потушаване, но далеч не изчерпват важните въпроси за голямата картина.

„Крайно време е да насочим разговора за образованието не към темите, които вече се разглеждат, а към общата визия за цялостната му, дълбока промяна, с конкретни закони, мерки, стъпки. Те не само ще решат трайно всички проблеми досега, но и ще превърнат България в държава, която изпреварва света в много направления“, каза акад. Денков.

В дискусията се включиха представители на институциите от законодателната и изпълнителната власт, омбудсманът, училищни директори, образователни експерти, представители на неправителствения сектор, народни представители и др.

Люба Йорданова от фондация „Заедно в час“ анализира резултатите от PISA 2025 като сигнал за състоянието и бъдещето на българското образование. Тя призова обаче тестът да не се разглежда като присъда или самоцел, а като навигатор за промяна на политиките така, че младите хора да бъдат по-добре подготвени за бъдещето.

Проблемът надхвърля училището, тъй като тези умения са ключови за пазара на труда, иновациите и информираното гражданско участие. Като посока за промяна тя предлага по-малко препускане и повече задълбочено учене, учебни програми и оценяване, основани на разбиране и прилагане, развиване на AI и дигитална грамотност, високи очаквания и партньорство с родителите, както и повече ресурси и подкрепа за училищата с най-големи предизвикателства.

Асенка Христова от Института за изследвания в образованието акцентира върху подготовката, която трябва да осигури образованието на всеки млад човек. Тя задължително трябва да включва готовност за самостоятелен живот, професионална реализация и пълноценно участие в обществото.

Това минава както през общата подготовка, така и през развиване на индивидуалния потенциал. А промените трябва да издържат отвъд един управленски мандат.

„Визията, която предлагаме, предвижда образованието да подготвя децата не просто за изпити, а за бързо променящия се свят и професии на бъдещето. Основната цел е учениците да израснат като здрави, уверени, мислещи, креативни и отговорни хора, способни да се адаптират и да се развиват през целия живот. Затова е важно ученето чрез преживяване, повече упражнения, проекти, критично мислене, творчество и решаване на реални проблеми, както и оценяване на приложимите умения, а не на зазубрените знания“, каза акад. Денков.

Според него важна част от визията са житейските умения, социалната и емоционалната интелигентност, работата в екип, гражданското образование и активното участие на родителите и учениците.

Сред ключовите промени, които са наложителни, са ускореното и отговорно въвеждане на AI и дигиталните технологии, персонализираното обучение, модернизирането на учебната среда и разширяването на извънкласните дейности в областта на спорта, изкуствата, науките и технологиите. Той обърна внимание и на подготовката и мотивацията на учителите.

„Сигналите от родители и граждани, които получаваме, показват, че вече сме готови като общество за тази голяма промяна. За промените в учебните програми, в начина на преподаване и оценяване и практическото прилагане на знанията и развиването на умения. Родителите коментират и натовареността на родителите, не са доволни от нуждата от платени частни уроци и искат повече извънкласни дейности. А за изкуствения интелект очакват да се намери правилният баланс, така че да не замества мисленето на ученика и способността му да намира сам решения“, заяви омбудсманът Велислава Делчева.