Народните представители приеха на второ четене поправки в Конституцията, с които ограничиха правата на президента при назначаването на служебен кабинет, предаде БГНЕС.

Народните представители приеха поправка, която е пряко обвързана с начина, по който се формира служебен кабинет. С приетите изменения депутатите решиха, че ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство.

За служебен министър-председател президентът назначава като има избор само измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание.

Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите.

Депутатите ограничиха държавния глава като приеха той да бъде избиран само, ако е с българско гражданство. НС прие, че за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.

Освен това депутатите приеха промените в Конституцията, които предвиждат решенията за избор на регулаторите да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.