България трябва да се отърси от недоверието и ироничния стереотип на "троянски кон" на Кремъл в ЕС, като заеме ясни и категорични позиции в пълен унисон с политиката на НАТО и ЕС и да ги отстоява на всяка цена.

Желанието на Кремъл за прекрояване на Европа на нови сфери на влияние касае пряко и нашата територия. А за да не сме само територия трябва да развиваме способностите на своите въоръжените сили, за да ги превърнем в модерна армия, която може да респектира. Това се казва в анализ на външнополитическия наблюдател Детелин Димитров, написан специално за БГНЕС.

Само това ни трябваше. Не стига, че се измъчихме със здравната, политическа и икономическа криза, та сега и военна ни чука на вратата. Можем ли да се снишим и да чакаме бурята да отмине, както сме го правили векове наред или да покажем лице и достойнство?! Дори и нищо да не правим, или да се правим, че не ни засяга, пак ще трябва да участваме. Като нямаме развита икономика и високи технологии, силна армия и международен авторитет, остава ни единствено територията. Такава е орисията на геополитическото ни положение между два важни континента.

Геополитически вопли

Кремъл настоява на всяка цена да бъде чут, поставя неприемливи искания, дава ултиматуми, като че ли е спечелил световен конфликт и може да пренарежда картата на Европа, както си поиска. Народите от Източна Европа, напоследък и в Украйна, са обвинявани от глашатаите на Кремъл в неблагодарност и предателство, а се пропуска неспособността на Горбачова Русия да задържи бившите си сателити в своя орбита. Не че Русия на Путин не възстанови голяма част от влиянието си чрез приватизация, енергетика, финанси или пазаруване на политици. Но ревизионизмът на събитията от края на 80-те години на миналия век и политиката на реваншизъм предварително са обречени на неуспех.
Кремъл бърза, защо? На какво се дължи тази припряност, примесена с войнстваща реторика и военна подготовка с непосредствена заплаха за агресия към независима държава? Дали предизвестеният неуспех на енергийната дипломация, която някои наричат изнудване, дали донесенията на задграничните представителства за предстоящи промени в глобалната среда, дали неблагоприятни подробности във военновременните разчети или всичко това е вдигане на мизата, поради желанието на Вашингтон да отдалечи Москва от по-тесен съюз с Пекин?!

Място в пъзела

Желанието на Кремъл за прекрояване на Европа на нови сфери на влияние касае пряко и нашата територия. Нека си припомним, че през 1989 тогавашният политически елит, а през 1997 година народът взеха единствено правилното решение и цивилизационен избор, подкрепено с двата "свещени печата" през 2004 и 2007 г. От там насетне няма дилема, лутане и колебание. Ние принадлежим на демократичното семейство на западната християнска и либерална цивилизация, ние сме съюзници в НАТО, заедно с останалите 29 държави членки на алианса и лоялни партньори на засега 27-членния Европейски съюз. България трябва да се отърси от недоверието и ироничния стереотип на "троянски кон" на Кремъл в ЕС, като заеме ясни и категорични позиции в пълен унисон с политиката на НАТО и ЕС и да ги отстоява на всяка цена.
А за да не сме само територия, наистина трябва да развиваме способностите на своите въоръжените сили, за да ги превърнем в модерна армия, която може да респектира. Тези способности зависят, както от модернизацията на видовете и родове войски, които да бъдат абсолютно съвместими с тези на останалите съюзници в НАТО, така и от определящия човешки фактор. Не ми се иска да правя съпоставка колко офицери са завършили висши военни училища и академии в Съветския съюз в периода 1944/1989 и колко в периода 1989/2021 г. са завършилите в САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Турция, Гърция или други съюзнически държави...

Строителството на въоръжените сили е основополагаща част от държавното строителство и икономиите в образование и иновации водят до дефицити в качеството на управление, а обучените по стандартите на НАТО кадри също са елемент от оперативната съвместимост. Когато говорим за нея, на този етап може би не изглежда логично на наша територия да бъдат дислоцирани ударни тактически групи от сухопътни войски на НАТО, въоръжени с тежка бронетанкова техника. От друга страна, предстои превъоръжаване на родните ВВС с ескадрили F-16, а това ще наложи и модернизиране на противовъздушната отбрана, което е доста скъпо. В този контекст напълно логично идва въпросът за разполагане на елементи на противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО на наша територия, подобно на Румъния, която закупи 32 многоцелеви самолета F-16 от Норвегия, а със същия тип самолети се превъоръжават и хърватските ВВС.

Какво да се прави

Градусът на политическото напрежение в международната обстановка не трябва да бъде подценяван и изисква висока степен на отговорност и мобилизация от страна на политическия ни елит и преди всичко от започващото мандата си ново правителство. Наред с решаването на кризите в здравната, социалната и икономическата сфера, реформата на съдебната система с цел изграждане на правова държава въз основа на върховенство на закона, важни решения предстои да бъдат взети и във външнополитическата област. Там разполагаме с добра експертиза на изпълнителско ниво, но е необходимо подсилването на такава на управленско ниво. Назначаването на съветници експерти няма да бъде достатъчно за посрещане на големите предизвикателства пред страната по отношение на необходимостта от засилване ролята и мястото на България в ЕС и НАТО, както и в предстоящите преговори с Република Северна Македония. Не трябва да забравяме, че България първа призна Босна и Херцеговина и сегашната РСМ под името FYROM (бившата югославска република Македония), с което носим отговорност, макар и символична, за съдбата на тези държави, а и за Западните Балкани, като цяло.
България има потенциал да се превърне в пример за подражание и двигател за развитие и просперитет на Балканите. Понастоящем международната обстановка е твърде сложна, а държавата ни няма право на грешки. Идва време на политическото лидерство, примери на единство, превъзмогване на личните политически предпочитания и икономически интереси. В този контекст би било добре да се мисли и в посока за създаване на съветодавно тяло към министър-председателя, в което да бъдат поканени бивши президенти, премиери, министри на външните работи и отбраната, с мандати след 1997 г. Самият акт на тяхното ангажиране би допринесъл за създаването на стабилност, а познанията и опита им могат да бъдат само от полза.


Очаквания

Москва започна игра на политически покер. Русия има най-мотивираната армия в света, но понастоящем Кремъл не разполага със силни карти. С цел деескалиране на напрежението около Украйна и Европа, Вашингтон се съгласи на разговори. Очаква се да продължат дълго и по всяка вероятност ще завършат с договорености за ограничаване разпространението на някои видове нападателни оръжия и ракети с ядрени бойни глави, но е малко вероятно да се стигне до нови Ялта или Малта, каквато е една от крайните цели на сегашната офанзива на Кремъл.
Часовникът вече отброява обратно. Губи този, който мигне пръв. Търпеливият ще вземе всичко. Но дали пък не е възможно да се постави началото на взаимно изгодно военно-политическо сътрудничество, подобно на това в космическата област, което би удовлетворило и двете страни. А и сибирската мечка трябва да внимава да не запали кожуха си от огнената прегръдка на поднебесния дракон?!
Така, че спете спокойно. Война няма да има. Поне не тук и сега. Весели празници!