Девет евродепутати се обявиха срещу законопроекта, закриващ Комисията по досиетата

Девет български евродепутати разпространиха своя позиция срещу законопроекта на Иво Христов за закриване на Комисията по досиетата и преминаването й към ДА „Архиви“. Андрей Ковачев, Андрей Новаков,  Ева Майдел,  Емил Радев, Ивайло Вълчев,  Илия Лазаров, Никола Минчев,  Радан Кънев  и Христо Петров. Те изтъкват, че „Комисията  не пише история по поръчка, а публикува факти, подкрепени с архивни свидетелства, и така прави невъзможно миналото да бъде премълчавано, оправдавано или манипулирано“. Евродепутатите настояват законопроектът да бъде оттеглен, а атакуваната институция да запази своята досегашна дейност.

Български евродепутати от три политически групи за втори път се обявяват срещу закриването на Комисията

Ето и пълния текст на позицията:

ЗАКРИВАНЕТО НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА Е СТРЯСКАЩО, НЕАРГУМЕНТИРАНО И ЧАСТ ОТ ИДЕОЛОГИЯТА НА СЕГАШНОТО УПРАВЛЕНИЕ 

Брюксел, 3 ноември 2026 г. 

 Решението на управляващите за закриване на Комисията по досиетата и прехвърлянето на нейните функции към Държавна агенция „Архиви“ е стряскащо и поражда сериозни съмнения за идеологическата посока, в която върви сегашното управление, което няма никакви притеснения да се обгражда с генерали, офицери и агенти от Държавна сигурност и техните семейства. Явно управляващите се водят от максимата, че който контролира наратива за миналото, той контролира бъдещето. 

 Нека да припомним, че създаването на тази комисия бе предшествано от препоръки на европейските институции преди приемането на България в Европейския съюз като част от усилията за осветляване и запазване на паметта за престъпния комунистически режим. Същите препоръки за отваряне и свободен достъп до архивите на техните тоталитарни служби се отправят и днес към всички страни-кандидати за членство в Европейския съюз – особено службите, които са работили пряко срещу българския национален интерес в бивша Югославия (УДБА и КОС). 

Когато през 2006 година се приема Закона за достъп до документите на Държавна сигурност (Закона за досиетата), тогавашните управляващи не очакват, че той ще заработи и Комисията ще успее да изпълни записаното в закона – тук трябва да отдадем нашето уважение към всички служители, работили в нея и особено към тогавашния председател, г-н Евтим Костадинов.  

Странни са аргументите за административна реформа, оптимизация или спестяване, с които управляващите ни представят този акт. Основната препоръка на европейските институции, и тогава, а и сега, е че този орган следва да бъде максимално независим, затова и правилно Комисията се избира от Народното събрание, и никоя политическа партия няма мнозинство в нея. Същата се отчита единствено пред Народното събрание. 

Сегашното желание е ДА „Архиви“ да поеме дейността на Комисията, която искат да ликвидират управляващите, с което се ликвидира нейната независимост. През годините Комисията изгради значителен архивен и експертен капацитет и създаде работеща система за съхраняване и предоставяне на документи, които имат огромно значение както за историческите изследвания, така и за правото на българските граждани да знаят миналото на държавата си. Именно тези документи показват как е действал репресивният апарат на комунистическия режим, кой е стоял зад преследването на хиляди хора и каква е била ролята на тези, които по-късно се оказват във властта. 

Комисията не пише история по поръчка, а публикува факти, подкрепени с архивни свидетелства, и така прави невъзможно миналото да бъде премълчавано, оправдавано или манипулирано. Това не е просто архивна дейност, а част от правото на гражданите да знаят истината за собствената си история. Особено тревожен е предложеният модел за новата Централна експертна комисия. Нейният състав, задачи и правила за работа ще се определят административно, а не със закон. Не са гарантирани със същата яснота и ограниченията за това кои лица могат да участват в процеса, включително необходимите защити срещу зависимости както от бившите репресивни структури, така и от съвременните служби. Независимостта и безпристрастността при установяването и обявяването на принадлежност към тоталитарните служби трябва да бъдат гарантирани със закон, а не да зависят от административни решения. Ако целта е единствено административна оптимизация, правителството дължи ясен отговор защо тя изисква промяна на този мащаб. Аргументът за икономии не може самоцелно да оправдае ликвидирането на институция, чиято задача е да защитава обществен интерес от такъв мащаб. Не можем да измерваме в бюджетни пера цената на истината за тоталитарния режим. Ако има нужда от по-ефективна работа, дигитализация или по-добър достъп до документите, тези процеси трябва да бъдат подкрепени. Ликвидирането на работеща институция не е самоцелна реформа, а решение, което изисква убедителни доказателства за необходимостта от него. 

Десетилетия наред истината за репресиите е била прикривана, а историческата памет — манипулирана. Отварянето на архивите е част от демократичния преход на страната и от европейския ангажимент към осмислянето на тоталитарното минало и паметта за неговите жертви. Европейският съюз е общност не само на икономически интереси, но и на ценности — демокрация, човешко достойнство, върховенство на закона и историческа памет. Европейският парламент нееднократно е подчертавал значението на историческата памет, съхраняването на архивите на тоталитарните режими и достъпа до информация за техните репресивни практики. Европейският демократичен опит показва, че помирението и устойчивата демокрация не се изграждат чрез забрава, а чрез истина, памет и прозрачност. Истината за комунистическия режим не е въпрос на партийна принадлежност. Тя е въпрос на демокрация. 

България не може да гради бъдещето си в забрава за миналото си. Смятаме, че предложеният за обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е нецелесъобразен, неаргументиран, необоснован и следва да бъде оттеглен.

 

 Андрей Ковачев 

Андрей Новаков

 Ева Майдел

 Емил Радев 

Ивайло Вълчев

 Илия Лазаров 

Никола Минчев

 Радан Кънев 

Христо Петров