Лий Со-йън е бивш войник от 4-и армейски корпус на армията на Северна Корея. Първият й опит за бягство от страната на Ким е през 2006 г. Ситуацията там рязко се влошава, а Лий е принудена да продава стоки втора употреба по улиците. Заловена е при опит да премине в Китай и е хвърлена в ареста.

Успява да избяга две години по-късно.

Тя никога повече не може да се върне в родната си страна. Поне до момента, в който двете Кореи не се обединят. Дотогава е посветена на Женския корейски съюз, в който влизат жени бегълки от Севера като нея.

Ето разказа на Лий Со-йън в "120 минути" на БТВ: "Учеха ни, че Северна Корея е най-хубавата страна в света, аз нямах никаква представа как живеят хората в страни като България, Щатите или Китай. Тъй като ни се налагаше от правителството на Северна Корея, че трябва да водим такъв живот, какъвто те кажат, смятах, че причината, поради която Северна Корея е най-хубавата страна в света, е заради доброто лидерство на Ким Ир-сен, Ким Чен-ир и Ким Чен-ун. Но узнах, че това е лъжа, когато, докато бях в армията, чух предаване от Южна Корея по радиото и прочетох листовки, които бяха долетели от там. Освен това, след като се уволних и се върнах в родния си град, по радиото чух за живота в Южна Корея, за който в предаването разказваха бежанци от Севера, и узнах, че в Северна Корея животът е най-труден, че няма храна и хората гладуват, че умират от глад, че не могат да останат в друга държава. По радиото разбрах, че няма свобода."

На въпрос защо повечето дезертьори от Северна Корея са жени, Лий обясни: "Ако погледнем съотношението на бегълците, от 30 хил. бежанци 20 хил. са жени, като 15 хил. от тези жени са около и над 40-годишни. Причината за това е, че за да упражнява контрол над севернокорейския народ, Ким Ир-сен създаде дажбена система, но понеже дажбите ориз бяха съкратени, много жени поеха отговорност за препитанието на семействата си. Макар първоначално мъжът, като глава на семейството, да е отговорен за прехранването му, Северна Корея създаде такава система, при която мъжете непременно трябва да работят в предприятията, за да получат държавно обучение и да изпълнят дълга си да образоват семействата си. Затова жените нямат друг избор, освен да поемат отговорност за изхранването на семействата си. Те се опитват да въртят търговия, която не е успешна, или пък има случаи, когато правителството отнема всичко, изкарано със земеделски труд, и за да не умрат децата им от глад, много жени са принудени да бягат от Северна Корея. Тъй като сега съм водач на женска неправителствена организация, наречена „Съюз на жените Нова Корея“ в Република Корея, всички членове на организацията ни казват по този въпрос: „Не можех да оставя децата си да умрат от глад, не можех да позволя семейството ми да умре от глад, затова като майка нямах друг изход, освен да избягам“.

Тя мечтае да се обединят Северът и Югът и да види семейството си. Вярва, че когато хората проявят признаци на събуждане, двата народа ще обединят сили и съединението ще стане реалност. "Вярвам, че тази мечта непременно ще се сбъдне."