Нейните жители, които често говорят добър английски, охотно оказват помощ на туристите

Ди Велт, Дойче веле

София не е сред най-посещаваните европейски столици. А има какво да предложи – градът е модерен, запазвайки чара на миналото. Българската столица е добра алтернатива на Париж и Лондон, пише "Ди Велт".

Служителите на софийското летище са любезни, макар много от тях все още да носят типичните за Източния блок униформи - така започва репортаж на германското издание "Ди Велт" от София, предназначен да разкрие на читателите си подценяваната привлекателност на българската столица. Градът от една страна се модернизира, пише авторът Щефан Зура, от друга туристът постоянно се натъква на старомодни съоръжения, като например автоматите за продажба на билети за градския транспорт, които изглеждат така, като че ли са от 1960-те години. Ако специално се попита на гише в метрото, може да се установи, че е възможно и безконтактно плащане с кредитна карта - точно както в Лондон или в Стокхолм. Според "Ди Велт" разликата между възможностите за плащане в метрото не би могла да бъде по-голяма - тя е символична за случващата се промяна тези дни в българската столица.

Подчертава се, че от края на март 2024 България е част от шенгенското пространство, респективно пътуванията по въздуха са по-лесни от всякога. И са много препоръчителни, тъй като София е истинска алтернатива на водещите европейски туристически дестинации като Лондон, Париж или Рим, пише германското издание.

Носталгични трамваи и много книжарници

Според "Ди Велт" това, че София постепенно се ориентира към Запада, се забелязва най-вече по нейните жители, които често говорят добър английски и охотно оказват помощ на туристите.

Само на няколко крачки от центъра е големият пазар: със сергиите за плодове и зеленчуци, с магазинчетата за ядки и, разбира се, солени слънчогледови семки, с пълните с различни видове бира павилиони. Авторът на репортажа разказва и за международните вериги магазини, които са се настанили и в София, но и за малките кафенета и магазинчена из крайните улички, за почти античните филиали на "Български пощи", на които се е натъкнал, за продаваните пощенски картички със симпатични кученца, юбилейни старинни монети и марки.

Но най-хубавата носталгия, според "Ди Велт", струи от трамваите, някои от които са още от 1960-те и 1980-те години - западногерманско и чехословашко производство.

Германското издание разказва подробно за историята на София - от римско време през следите от османските владетели до епохата на комунизма. Според автора модерното лице на българската столица може да се открие около университета - при това не толкова в архитектурен, колкото в атмосферен план. Младите хора в този район са още по-модерни, всичко е зелено и е пълно с кулинарни изкушения. Пълно е и с много книжарници, което винаги е добър знак за жизнеността на един град.

Промяна от любопитство

Репортажът на "Ди Велт" описва подробно и забележителностите на София - като например храм-паметника "Александър Невски" или пък Орлов мост. Според автора орлите гледат любопитно в различни посоки, очевидно в очакване какво ще се случи - и това също е символично за целия град.

Щефан Зура развежда своите читатели из Градската градина, "показва" им сградата на Националния театър "Иван Вазов", за която пише, че е може би най-хубавата постройка в цяла София. Читателите на "Ди Велт" научават също така, че правостоящ билет за мач на ЦСКА струва по-малко от четири евро, а любимото занимание на запалянковците по трибуните е да ядат слънчогледови семки, чиито обелки се трупат навсякъде като планини.

Германското издание отбелязва и това, че на стадиона е изписан цитатът на Фридрих Шилер "Човекът е напълно човек само там, където играе". И споделя предположението, че игривостта, съчетана със страст, би могла да се превърне в кредо на променящата се българска столица. София може и да се развива по-мудно в градоустройствено отношение, но характеристично се променя бързо - става все по-млада, по-колоритна и по-разнообразна. Навсякъде се усещат опити за въвеждането на модерност, но не по изкуствен или комерсиален начин, а от любов към експериментите и любопитство към света, завършва репортажът в "Ди Велт".