Германският ежедневник Die Frankfurter Rundschau публикува статия за тенденцията за увеличаване на военните бюджети на страните от Източна Европа, като същевременно се опитва да защити позицията на Берлин за плавно нарастване на средствата, отделяни за отбрана, предаде "Фокус". Посланикът на САЩ в Германия Ричард Гренел има много съмнителен талант да крие основното „какво“ зад въпросителното „как“ в своите изявления. Например в края на миналата седмица ръководител ят на мисията на Вашингтон Берлин определи като „наистина обидна“ необходимостта американските данъкоплатци да плащат за престоя на няколко десетки хиляди американски войници в Германия, защото става въпрос за сигурността именно на гражданите на ФРГ. Политиците от „голямата коалиция" реагираха остро на изявлението му и дори го заклеймиха като „изнудване“. По-нататъшни дебати бяха фокусирани върху дипломатическите въпроси и изтеглянето на американските войски от Германия.

Освен това, Гренел засегна много по-сериозна тема, която се отнася до тенденцията за нова надпревара във въоръженията в Европа, която бързо набира скорост след присъединяването на Крим от Русия през 2014 г. Военните разходи се увеличават навсякъде в източната част на европейския континент и обикновено достигат двуцифрени темпове на растеж. Полша е един от основните участници в следването на новата тенденция, поради което фактът, че Гренел се обръща към колегата си във Варшава Жоржета Мосбахер с изявленията си, едва ли е случаен. Последният похвали Полша за усилията й в отбранителния сектор чрез специално съобщение в социалната мрежа „Туитър“. Страната изпълни задълженията си в рамките на НАТО, като отпусна два процента от БВП за отбрана. Германия не го прави.

Доналд Тръмп е недоволен от Берлин

Всъщност в Германия военните разходи са 1,2% от БВП. Следователно президентът на САЩ Доналд Тръмп не пропуска нито един шанс да упрекне Берлин за неговата политика за сигурност. Ситуацията се използва от полските власти. През юни президентът Анджей Дуда отново отпътува за Вашингтон, за да покани САЩ да открие своя постоянна военна база в Полша, която ще бъде наречена „Тръмп“ - от ласкателство към американския президент. Но всичко напразно. Тръмп, скърцайки със зъби, беше принуден да откаже, тъй като Основополагащият договор за отношенията, сътрудничеството и сигурността между Русия и НАТО от 1997 г. забранява дългосрочното разполагане на американските войски в Източна Европа.
Тръмп обаче обеща да дислоцира 1000 войници от Германия в Полша. Вярно, на ротационен принцип. Там вече са разположени 4000 моряци. Освен това той обеща да посети страната навръх 80-годишнината от нападението на Нацистка Германия и началото на Втората световна война на 1 септември.

Украйна увеличи военния си бюджет с 21%

Тръмп избягва пътуванията до Берлин. Но полските власти се надяват на повече от жестове от страна на американския президент. През последните години правителствата във Варшава значително увеличиха военните разходи. Само през 2015 г., година след присъединяването на Крим към Русия, полският военен бюджет нарасна с почти 20% и достигна около 10 милиарда евро.
Тогава за разходите на армията отговаряше либерално-консервативната партия „Гражданска платформа“. В момента те съставляват 12 милиарда евро, а на власт е дясната партия „Право и справедливост”. До 2030 г. се очаква делът на военните разходи да нарасне до 2,5% от БВП.
Въпреки това „историческият страх“ от Русия се усеща не само в Полша, но и в цяла Източна Европа. Естонци, латвийци, литовци, българи, румънци и унгарци приеха дългосрочни програми за увеличаване на разходите за отбрана. Въпреки икономическата криза, военният бюджет на Украйна нарасна с 21% и възлиза на 4,5 милиарда евро. Страната е на осмо място в света по ръст на военните разходи.
В същото време абсолютните стойности на тези разходи могат да изглеждат доста скромни. По този начин противоречивият бюджет за отбрана на Германия е около четири пъти по-голям от този на Полша. Въпреки това, на фона на прекратяването на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) между Русия и САЩ, тенденциите, възникнали в Източна Европа, са тревожни. Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността, многократно е предупреждавал за „сериозна заплаха от военна конфронтация". В крайна сметка, Русия, разбира се, също се въоръжава. След войната в Грузия през 2008 г. Кремъл, според московския военен експерт Василий Кашин, стартира „най-радикалната програма за модернизация на армията от края на XIX век".