Във висшите ешелони на Европейския съюз в момента се води дискусия около създаването на фонд за следкризисно възстановяване, пише професорът от Хайделбергския университет Фридрих Хайнеман в своя статия за Die Welt, цитирана от "Фокус". Основният спорен въпрос са условията, при които пакетът от 750 милиарда евро ще бъде разпределен между страните.

Хайнеман припомня, че по време на финансовата криза в ЕС финансовата помощ се разпределяше в замяна на ясни планове за реформи, но сега страните от Южна Европа и самата Европейска комисия се застъпват за различен подход. Вместо щателни планове за реформи, страните членки се насърчават да разработят свои собствени реформи без строги предписания.

Според Хайнеман, от една страна, промяната в подхода за предоставянена финансова помощ е лесно обяснима: никоя държава от ЕС не носи отговорност за пандемия и следователно финансовата помощ трябва да идва без условия и изисквания. Освен това икономистите отбелязват, че отпускането на помощ заради пандемията не е свързано с висока опасност да потъне заради „моралния риск“

Ситуацията с пандемията в ЕС и тежките удари, получени от Италия и Испания, разбира се, изискват европейска солидарност, пише Хайнеман. Това обаче не означава, че е необходимо да се изостави оценката на националната отговорност, тъй като стабилността на страната по време на криза се определя от нейните икономически и финансови политики.

Хайнеман припомня, че Италия беше силно задлъжняла преди пандемията, игнорирайки принципите на Европейския пакт за стабилност и растеж. Привържениците на пакта настояха Рим да използва благоприятните моменти за създаване на финансова въздушна възглавница в случай на следваща криза, но италианското правителство игнорира тези съвети. Дългогодишната липса на икономически растеж в Италия и лошото състояние на пазара на труда в Испания и Италия показват, че тези страни не са били достатъчно ангажирани в икономическите реформи, каза Хайнеман.

От своя страна фактът, че Германия се справи по-добре с пандемията, не може да се обясни само с късмет, отбелязва професорът. Реформите от 2000-те години, както и дългогодишните усилия за увеличаване на гъвкавостта на данъчната система, изиграха роля: всичко това увеличи стабилността на германската икономика. Хайнеман отбелязва също успешната реформа на пазара на труда и дисциплинираните фискални политики.

Като се има предвид всичко това, човек може да критикува не само липсата на специфични изисквания за реформи при разпределението на финансовата помощ, но и принципите за разпределение на помощта, предложени от Европейската комисия: според плана на Брюксел финансовата помощ трябва на първо място да отиде в държавите, които са имали най-висока безработица преди пандемията, пише Хайнеман. Подобно решение е много проблематично, смята авторът, защото, първо, безработицата преди кризата не показва доколко страната е засегната от пандемията и второ, този принцип на разпределение благоприятства държавите, които дълги години протакат икономическите реформи.

По този начин политиците и избирателите в тези страни се убеждават още повече в идеята, че не са необходими реформи, тъй като ЕС винаги ще бъде готов да помогне и да покрие разходите за своя сметка, пише Хайнеман. Този възглед е контрапродуктивен, смята авторът: в идеалния случай финансовата помощ трябва да стимулира нуждата от реформи, както демонстрира кризата, но настоящата формула за разпределение на пакета за помощ само увеличава риска от по-нататъшно забавяне на промените.