Доста вероятно е нашите гени да са на едни умерени вегетарианци. Унаследяваме гените от нашите прадеди. Българският народ е предимно вегетариански народ. Това каза диетологът д-р Велислав Георгиев в ефира на радио "Фокус“. 

Той отбеляза, че генетичните проучвания в съвременната медицинска практика стават все повече и по-задълбочени. Към момента обаче свързването на вегетарианството с определени гени все още е само хипотетично. 

Д-р Велислав Георгиев посочи, че повече от хилядолетие българското население се е хранило по каноните на православието. Постните дни в годината за нашите предци са били около 200, а месо се е консумирало само по празниците.  

Днес най-разпространената форма на умерено вегетарианство е консумирането на млечни храни и риба, обясни диетологът. По-строгата форма изключва рибата и яйцата от модела на хранене. Веганството пък изключва всички форми на животински продукти.  

При консумацията на месо също се наблюдават различни модели – няколко пъти месечно, няколко пъти седмично или ежедневно. Биомаркерите могат да определят доколко това повлиява на човешкия организъм, посочи той.  

Д-р Георгиев заяви, че и веганството, и прекомерната консумация на месо крият риск от трайни последици върху човешкия организъм.

"Холестеролът крие риск от сърдечно-съдови инциденти. Прекомерната консумация на протеини – от бъбречни заболявания. Тук рискът не е малък. В практиката си съм имал случаи с млади мъже и жени, които са си предизвикали хронично бъбречно заболяване, което е нелечимо, защото някой фитнес инструктор им е казал "Яжте само месо, яжте месо със зеленчуци, няма да ядете никакви въглехидрати“. Тези хора го правят едва, две, три години, след което стойностите на креатинина вече са такива, че са с бъбречно заболяване. Интелигентно е, когато правим нещо такова, най-малкото да се консултираме с личния лекар или специалист по диететика и метаболитни заболявания“, посъветва специалистът.   

Строгото вегетарианство и веганството също крият сериозни рискове, предупреди д-р Георгиев. Най-често се наблюдава анемия. "Депата на тези витамини, които се изчерпват, са с много ниска бионаличност. Трябва да мине дълъг период от време – понякога две, три или дори пет години може да си строг ветераианец и да нямаш анемия и витаминни дефицити. Най-честите дефицити са на Витамин В12, Витамин D3 и фолиева киселина. Когато това състояние се задълбочи, стойностите на серумното желязо стават ниски и се стига до анемия. Най-често това е макроцитна хиперхромна анемия, която води до отпадналост, тежест, усещане за студ“, обясни той.  

Това може да се компенсира чрез хранителни добавки и проследяване на биохимичните показатели. 

Според мнението на специалиста децата не трябва да бъдат лишавани от пълноценен белтък и животински продукти. "Със сигурност трябва да присъства мляко, яйца, риба. Дали да присъства месо или не – може да не е толкова задължително, но аз мисля, че това трябва да бъде въпрос на личен избор, когато децата станат достатъчно осъзнати, за да преценят искат ли те да бъдат вегетарианци, или не. Анемиите и дефицитите при децата водят до много повече здравни рискове, защото детският организъм се развива“, предупреди д-р Георгиев.