Димитър Бечев, Политико

„ЕС, елате и вижте как харчат парите ви“, се чете на плакат на митинг в София, където протестиращите призоваха премиера Бойко Борисов и главния прокурор на страната Иван Гешев да подадат оставка.

По всяка вероятност Европейската комисия или други страни-членки на ЕС не си правят илюзии за това как повечето европейски средства се „усвояват“ в страна, която изостава от своите партньори от ЕС в класациите за прозрачно управление.

И истината е, че малцина българи бяха шокирани от изтекли записи през юни, в които някой, чийто глас има голяма прилика с този на Борисов, заплашва да "изгори" български евродепутат заради скандал, свързан с липсващи еврофондове. И в Брюксел, и в София подобни разкрития рутинно се пренебрегват.

Въпросът как ЕС трябва да реагира на новата вълна от протести, разтърсваща страната - подхранвана от сложен корупционен скандал, който хвърли светлина върху размитите граници между мощните олигарси и държавния апарат за сигурност - не е лесен за отговор.

През 90-те години и от началото на хилядолетието се смяташе, че членството в ЕС е средство срещу овладяването на държавата и корупцията. Призивът произтичаше в еднаква степен от обещанието за повишаване на жизнения стандарт и от убеждението, че институциите на Брюксел ще предоставят необходимите механизми за контрол на хищните елити.

В наши дни надделява по-циничен възглед. За да бъдем сигурни, членството в ЕС остава изключително популярно. Но бюрократичните трикове, като така нареченият Механизъм за сътрудничество и проверка, които имат за цел да поддържат реформи в областта на правовата държава в България след присъединяването й към Съюза през 2007 г., се оказаха провал.

Правителствата, които се сменяха, не направиха много за реформирането на съдебната система на страната или всемогъщата служба на главния прокурор, за насърчаването на прозрачността и отчетността. Обвързването на потенциалното приемане на България в безвизовата Шенгенска зона със спазването на изискванията на нормативната уредба също не променя почти нищо. Според класацията на Transparency International, България е класирана като най-отслабената държава в ЕС и е сред най-бедните в блока. Тя слезе до 111-о място в Световния индекс за свобода на медиите през 2020 г.

Урокът, научен от гласовитите малцинства от българи, е, че промяната може да се случи само отдолу нагоре. Седем години след като излязоха на улицата, за да се съберат срещу назначаването на медийния магнат Делян Пеевски за директор на ДАНС, в България има много неща, заради които да се ядосаш, ако случайно вярваш във върховенството на закона и основните принципи на справедливост.

Борисов, който се издигна през 2000-те години като известен популист, обещал затвор за замесените в корупция, е защитник на пагубно статукво и партньор в олигархичен картел, преразпределящ парите от ЕС и другите публични ресурси. Той наблюдава от кулоарите, когато главният прокурор Иван Гешев все по-често прибягва до репресивни методи за арбитраж на бизнес съперничества или неутрализиране на политически противници. Въпреки че Гешев е обещал да предприеме твърди действия срещу корумпираните бизнес елити, той е избирателен по отношение на целите си, пропускайки да разследва ролята на Пеевски за фалита през 2014 г. на КТБ, четвъртия по големина кредитор в страната, докато същевременно е преследвал с усърдие критиците на медийния магнат.

Някои, включително българският президент Румен Радев, призоваха ЕС да заеме позиция. Говорителят на Европейската комисия изрази подкрепа за "правото на мирни протести", а американското посолство в София направи изявление, в което подкрепи продемократичните протести. Но по-нататъшната намеса на Европа може да влоши нещата.

Политическите групи в Европейския парламент вече бързат да подкрепят своите. Манфред Вебер, лидерът на мощната дясна Европейска народна партия, към която принадлежи партията ГЕРБ на Борисов, излезе с изявление в подкрепа на българския лидер. Социалистите и демократите може да се изкушат да застанат на страната на опозиционната Българска социалистическа партия (БСП), чиято позиция е в съответствие с настоящите протести.

Въвличането в българската вътрешна политика само ще опетни паневропейските партии с недобросъвестната политика, водена от техните местни партньори. Евентуално включване в битката на ЕНП и социалдемократи рискува да подхрани твърдението, че протестите са ръководени от циничен измамник, жаден за власт, а причината за тях не са реални опасения за бъдещето на демократичното управление.

Възхваляването на ценностите на ЕС и върховенството на закона често не означава много на място като България - до голяма степен защото не е довело до осезаеми промени.

Но тълпите по улиците на София, Варна и други градове, водени от най-стабилната проевропейска част от населението, са оживени от нещо по-мощно: дълбоко вкоренено усещане за несправедливост и нарастваща нетърпимост към крещящата корупция. И отново битката за душата на Европа се води по краищата на Европа.

(източник: БГНЕС)