След гласуването на новия кабинет президентът Румен Радев трябва да си формира нов дневен ред. Подписването на двустранни споразумения е тактически ход. 2021 г. беше годината на политическата промяна, дано 2022 не бъде на социалната криза. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът от „Тренд“ Димитър Ганев. 

Румен Радев 2.0

„Казвам 2.0, не защото Радев влиза във втория си мандат, а защото ще наблюдаваме напълно различен Румен Радев от този, който наблюдавахме в последните 5 години“, каза политическият анализатор.

Той припомни, че от шестия месец на неговия първи мандат той имаше една политическа линия, която следваше неотклонно и нямаше дори нюанси в нея. Това беше линията на тотална конфронтация с изпълнителната власт в лицето на ГЕРБ и персонално на Бойко Борисов.

„Формирането на бъдещия кабинет на практика напълно изчерпа тази политическа линия. Това е огромно предизвикателство пред Румен Радев, защото сега той трябва да формира нов дневен ред“, заяви Ганев.

Той не изключи и напрежение през следващите няколко месеца между новата власт и президента.

„Този кабинет няма да сменя кадрите на ГЕРБ, а ще сменя кадрите, които са назначени от служебното правителство. Служебното правителство за краткото си пребиваване в изпълнителната власт успя да подмени по-съществената част от висшия ешалон на държавния апарат. Принципно отношенията между президентската институция и изпълнителната власт са в институционално предзададен конфликт“, уточни експертът.

Поради ограничените си правомощия, най-силното оръжие на президента е неговият глас.

„Колкото по-голямо доверие има президентът, толкова повече неговата позиция се засилва. Всеки един президент на България в последните 30 години винаги е изпадал в конфликт с управлението, защото е искал да държи дистанция от скандалите и негативите на властта. Например: прочутите „Боянски ливади“ на президента Желев срещу Филип Димитров; знаменитата реплика на Петър Стоянов „Иване, кажи си“; конфликтът между Георги Първанов и Сергей Станишев“, припомни Ганев.

Кабинетът на политическия баланс

Политологът коментира и принципа, по който се очаква да бъдат подписани коалиционните споразумения.

„Споразуменията, които се подписват на принципа на двустранен договор – всяка от формациите с „Продължаваме промяната“ е тактически ход, за да се направи коалицията възможна. Нали се сещате, че за „Демократична България“ е много трудно да подпишат коалиционно споразумение с БСП. Имам предвид най-вече ДСБ. В крайна сметка това е партия с някаква идентичност, образ, с идеологически фундамент, който не позволява подобно нещо. Самият г-н Трифонов се е клел в продължение на месеци, ако върнем лентата назад, че няма да прави коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС. Тези споразумения, които са двойни, с „Продължаваме промяната“, са с цел да се излезе от тези неприятни ситуации“, обясни Димитър Ганев.

По отношение на бъдещата структура на властта политологът заяви, че новото разпределение на ведомства и преструктурирането е с цел политически баланс между самите партньори в коалицията.

„Смятам, че това е водещият мотив. Това, което мен ме притеснява и създава висок политически риск, е, че всяко едно министерство и всеки един министър, бидейки от квотата на БСП, „Демократична България“, ИТН и пр., когато бъде назначен съответният министър, той избира свои хора и представители на други партии няма да имат заместник-министри. За мен това е липса на контролен механизъм. Всяка една партия, която има министър и заместник-министри, ще се пази, за да не консумира някакви негативи. А другите партии не могат да контролират това нещо, защото нямат представители вътре“, подчерта Ганев.

Политологът изтъкна, че има опасност от феодализиране на определени министерства.

„Може да настъпи един процес на феодализиране на определени министерства. Смятам, че това създава политически риск, защото всяка партия ще прикрива, за да не излязат някакви скандали, което не виждам как ще доведе до някакви позитиви. Кирил Петков каза, че всяка партия си носи отговорност. Но трябва да имаме предвид, че самият министър-председател носи отговорност за действията на своите министри и на кабинета като цяло. В този смисъл не може Кирил Петков да отдава отговорност на партиите, защото той носи отговорност за Министерския съвет и работата на този орган“, отбеляза той.

От промяна към ...

Според него добрата новина през 2021 г. е, че българите вече не се доверяват само на един човек, който „да ги оправи“. За това свидетелстват и изборните резултати тази година.

„2021 г. показа нов етап в политическото поведение на българина, което е много позитивно“, каза Ганев. Според него вече имаме друг тип поведение – не се предоверяване на една личност или партия. Това е политическо узряване. През 2001 г. са гласували 2 милиона за Сакскобургготски, през 2009 г. 1.6 милиона за Борисов, а днес под 700 хиляди за „Продължаваме промяната“. Според Ганев „месиите не са това, което бяха.“

И ако ключовата дума на 2021 г. е „промяна“, то през 2022 г. – може да бъде „криза“.

„Не искам да бъде „криза“, но България е изправена най-малко пред две кризи – здравна и социална. Втората ни очаква. Няколко фактора влияят върху нея, сред тях на първо място са инфлация и покачването на цените на комуналните услуги. Това е основният въпрос, който стои пред следващия кабинет. Надявам се редовният кабинет да реагира адекватно и да тушира това, което се задава като социална криза в страната“, заяви полотилогът.