С формирането на редовното правителство „Денков-Габриел“ ПП-ДБ максимално се възползват от ситуацията и играят за момента, докато играта на ГЕРБ-СДС е точно обратната. Те не играят за момента, не консумират никаква власт, а играят за перспективата.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Димитър Ганев от „Тренд“.

„ПП-ДБ съвсем ясно си дадоха сметка, че ако не се направи сега кабинет с ГЕРБ, ще трябва да отидат на избори, на които дистанцията между тях и партията на Бойко Борисов ще се увеличи. Ще бъдат в по-лоша преговорна позиция и ще трябва да направят това, което направиха сега с още по-голям компромис и с участието вероятно и на трети играч“, обясни Ганев.

Според него по тази причина те са взели рационалното решение да се възползват от позицията си в момента, а не от по-лошата си позиция си след три месеца след нови избори.

И ако ПП-ДБ играят за момента, при ГЕРБ ситуацията е точно обратната – те разчитат на бъдещи ползи:

„Хоризонтът, на която може да разчита ГЕРБ е краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план:

1. Краткосрочният хоризонт - Бойко Борисов се справя със своя основен политически опонент през последните години. За никой не е тайна, че щетата за ПП от тази коалиция, от изтеклите записи и от консумацията на властта ще бъде много сериозна и вече не застрашава лидерството на ГЕРБ.

2. Средносрочният хоризонт - ГЕРБ остава основна политическа сила на предстоящите местни избори, без да има сериозен конкурент в съществуващата в момента партийна система. И ако изборите в София, Варна и Пловдив ще са трудни за ГЕРБ, то в останалата част от страната няма да е така. ГЕРБ остават единствени на терена – с прилична електорална подкрепа, силни местни структури и без голяма политическа сила срещу себе си.

3. Дългосрочен хоризонт – при ръст на „Възраждане“ от още няколко процента, партията на Костадинов може да се окаже заплашително близо до първото място. Тогава ГЕРБ може да разказва себе си като единственият политически субект, способен да спре „Възраждане“ и да задържи България в евроатлантическа посока. Това е много желана позиция за Борисов – подобна на тази в която беше десетилетие с БСП, а именно – „може да не ме харесвате, но вижте какво идва, ако не сме ние“, заяви Ганев.

Той подчерта, че отговорът дали политическата криза е свършила във вторник с гласуването на редовното правителство на „Денков-Габриел“ ще бъде даден след няколко години.

„В момента не знаем дали се намираме в продължаваща политическа криза, в какъв етап на тази криза сме. Не можем да кажем дали политическата криза е свършила. Но можем да кажем категорично какво свърши – свърши 2020 година политически. Този огромен разлом, който се отвори на жълтите павета през лятото на 2020 г., приключи този вторник. Тези, които протестираха направиха коалиция с тези, срещу които протестираха“, заяви политологът.

Само по себе си краят на този разлом е гигантска новина. „Той предопределяше политическия процес през последните три години. Това бяха маркерите – дали си от статуквото, или си от промяната“, заяви Ганев.