Димитър Гърдев: Ще поискаме трето плащане по ПВУ до края на 2025 г.

До края на годината правителството възнамерява да подаде искане за трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, заяви в предаването "Говори сега" депутатът от "Има такъв народ" Димитър Гърдев

Поисканата сума ще бъде 1,6 млрд. евро, посочи той. Вторият транш трябва да бъде одобрен до края на месеца, каза той, цитиран от Българската национална телевизия. Гърдев поясни, че през последните 4 години е изгубено много време, но имаме възможност през 2026 г. да усвоим всички средства.

Общата стойност на плана е около 6,1 млрд. евро.

Тенденция е вотовете на недоверие да не минават и опозицията да изглежда изключително разнопосочна, коментира депутатът по повод петия опит за сваляне на правителството.

Попитан относно предложението за отнемане на правомощията на президента да назначава шефове на ДАНС и ДАР, Гърдев отговори, че тези функции не са заложени в Конституцията, а са дадени на държавния глава впоследствие.

"В момента виждаме, че тази функция постави държавата в ступор - не могат да бъдат избрани. Като видяхме такъв резултат, смятам, че това трябва по някакъв начин да бъде коригирано, защото не всички служби са отнети от президента, а и реално тежестта на водената политика пада върху правителството."

Предстои стратегическа промяна на ЕС и България може да се възползва от финансовата рамка в размер на 2 трилиона евро, която тепърва ще се договаря:

"Това е единственият реален резултат за България от членството в ЕС, защото това е изключителен ускорител. Цел на Бългалия да се преборим максимално за всички пари, защото такива повече няма да видим. За това категорично е необходим работещ парламент".

От ИТН са изпратили декларация към правителството да защитава интересите на България във връзка с кохезионната политика на Съюза - тя предвижда 100% финансиране на държавите, граничещи с Русия, Украйна и Беларус.

"България е пропусната. Ние поискахме да бъде припознат Черноморският регион и България, която търпи всички негативи на войната в Украйна, всички санкционни режими".

По думите му средствата от тези програми могат да бъдат пренасочвани към инфраструктура, към енергийната мрежа, към региони, засегнати от безводие или слабо заселени райони.