Въпреки политическото напрежение в България има доверие в еврото. Това заявява управителят на БНБ Димитър Радев.

В реч по време на Годишната официална вечеря на Европейския стабилизационен механизъм в Люксембург, той подчертава, че готовността на България да приеме еврото не е резултат от еднократно решение. Тя е плод на повече от две десетилетия последователна икономическа ориентация и институционално сближаване, подчертава гуверньорът.

Вижте пълния текст на словото на Димитър Радев, което е качено на страницата на централната банка:

Изказване на управителя на БНБ г-н Димитър Радев, по време на Годишната официална вечеря на Европейския стабилизационен механизъм, Люксембург, декември 2025 г.

ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОЗОНАТА

Уважаеми Пиер*,

Дами и господа,

Колеги и приятели,

Благодаря за любезното представяне, както и на Европейския стабилизационен механизъм за домакинството на тази вечер. За мен е удоволствие да бъда сред толкова изтъкнати представители на финансовата общност.

ЕСМ е ключов елемент от финансовата архитектура на еврозоната – доказателство за способността на Европа да действа с дисциплина, отговорност и солидарност. Както Жак Делор ни напомняше, „Европа е пътешествие, което изисква едновременно визия и постоянство“. Тази вечер България стои на прага на важна стъпка в това пътешествие: своето присъединяване към еврозоната.

Естествено продължение на европейския път на България

Готовността на България да приеме еврото не е резултат от еднократно решение. Тя е плод на повече от две десетилетия последователна икономическа ориентация и институционално сближаване.

Валутният борд – първоначално фиксиран към германската марка, а по-късно към еврото – е основата на макроикономическата стабилност на страната вече повече от 25 години. Еврото отдавна изпълнява ролята на де факто парична котва, оформяйки очакванията и насърчавайки дисциплина в частния и публичния сектор.

От 2020 г. България е част от Единния надзорен механизъм и прилага същите надзорни стандарти като банките в еврозоната. В рамките на ERM II националните институции работиха последователно за изпълнение на всички правни, оперативни и институционални изисквания, свързани с въвеждането на еврото.

В този смисъл приемането на еврото е логично институционално продължение на траектория, която оформи икономическия модел на България през последните десетилетия.

Стабилна котва в несигурен свят

Живеем във време на повишени геополитически рискове, затегнати финансови условия и ускорени структурни промени. В подобна среда стойността на надеждна парична котва изпъква още по-ярко.

Членството в еврозоната предоставя три ключови предимства за България.

Първо, то укрепва доверието. Участието в рамката на паричната политика на Евросистемата осигурява предвидимост и засилва доверието сред инвеститори, банки и домакинства.

Второ, то задълбочава интеграцията с европейските финансови пазари – подобрява условията за финансиране, намалява транзакционните разходи и подкрепя дългосрочните инвестиции.

Трето, то повишава устойчивостта чрез достъп до инструментите за стабилност на еврозоната - инструменти, създадени не само за управление на кризи, но и за тяхното предотвратяване.

Тези предимства подкрепят процеса на икономическа конвергенция и укрепват способността на България да се адаптира в условията на несигурност.

Обществено доверие и ясна комуникация

Осъзнаваме, че гражданите имат притеснения, особено по отношение на цените. Подобни опасения не са специфични за България – те съпътстват всяка страна, която преминава към еврото.

Но опитът на държавите от еврозоната показва, че тези ефекти са временни и ограничени, особено при ефективен надзор, двойно ценообразуване и прозрачна комуникация.

Нашето послание е ясно: институционалните гаранции са надеждни и защитават потребителите.

Институционална готовност – последователна и изчерпателна

Българската народна банка се подготви задълбочено за въвеждането на еврото чрез широк пакет от действия – от законодателството и платежните системи до паричните операции, логистиката и ИТ сигурността.

Банковата система е ликвидна, добре капитализирана и технически подготвена за работа с еврото от първия ден. Тази подготовка е резултат от тясно сътрудничество с ЕЦБ, Европейската комисия, националните институции и Европейския стабилизационен механизъм.

Политическа приемственост – нюансиран, но реален консенсус

Въвеждането на еврото изисква политическа отговорност и обществено доверие, а не само техническа готовност.

България в момента преживява политически напрежения и вълни на обществен натиск. Тези динамики са част от демократичния живот и пораждат интензивен обществен дебат. Но въпреки тези промени стратегическата ориентация към еврото остава запазена.

Подкрепа за приемането на еврото съществува в широк политически спектър и е закрепена чрез конституционно мнозинство. Това не е консенсус на единодушие, а консенсус на приемственост - основан на разбирането, че дългосрочната сигурност и просперитет на страната зависят от по-дълбоката европейска интеграция.

Тази приемственост придава стабилност и надеждност на процеса на присъединяване.

Напред – архитектурата на европейската стабилност и предизвикателствата пред нас

Когато гледаме към бъдещето, трябва да отчетем, че Европа се намира в преломен момент. Глобалната икономика става по-фрагментирана; геополитическото напрежение придобива структурен характер; конкурентоспособността на Европа е под нарастващ натиск; а зелената и цифровата трансформация изискват значителни и устойчиви инвестиции.

Тези процеси поставят на изпитание нашите институции и политики. Те изискват Европа да укрепи способността си да действа, да засили икономическото си управление и да защити доверието в рамките, които поддържат стабилността - парична, фискална и финансова.

В този контекст засилената архитектура на европейската стабилност има ключово значение. Реформата на Договора за ЕСМ – след влизането ѝ в сила – ще позволи на механизма да изпълнява ролята на общ предпазен инструмент към Единния фонд за преструктуриране, укрепвайки банковия съюз и способността на Европа да реагира на кризи уверено и координирано.

За България присъединяването към еврозоната означава поемане на своя дял от тази отговорност още от първия ден.

Като член на Управителния съвет на ЕЦБ ще се стремя да допринасям с независимост и професионализъм за формулирането на единната парична политика – ръководен от мандата за ценова стабилност и с ясното съзнание, че решенията през следващите години ще оформят устойчивостта на Европа за десетилетия напред.

България носи важен опит – този на малка, отворена икономика, привикнала да функционира в условията на строга парична дисциплина, да поддържа фискална устойчивост и да се адаптира към външни шокове. Този опит ще бъде ценен принос към Евросистемата и към общите усилия за управление на все по-сложната европейска и глобална среда.

Заключение

Позволете ми да завърша с думите на Томазо Падоа-Скиопа, един от архитектите на еврото: „Еврото е общност на стабилност и доверие.“

За България присъединяването към тази общност бележи началото на нов етап от европейското ни развитие - етап, който укрепва нашите институции, подкрепя гражданите и задълбочава ангажимента ни към бъдещето на Европа.

Зад всяка техническа подготовка стои една проста истина: еврото е за хората – за техните спестявания, тяхната сигурност и тяхното бъдеще.

Нека вдигнем тост – за България, за Европа, и за еврото – основата, върху която градим нашата споделена стабилност и бъдеще.

*Пиер Граменя, управляващ директор на Европейския стабилизационен механизъм