Белият дом запази пълно мълчание относно съдържанието на предполагаем мирен план, който Съединените американски щати са представили на Иран с цел прекратяване на войната – ход, който засилва напрежението и спекулациите около реалните намерения на Вашингтон.

Говорителката на Белия дом Карълайн Левит потвърди единствено, че е запозната с медийни публикации за предполагаем план от 15 точки, но подчерта, че администрацията „никога не е потвърждавала този план в пълния му вид“. Тя отправи и директно предупреждение към медиите да не разпространяват непотвърдена информация от анонимни източници, което допълнително подсказва чувствителността на темата.

Въпреки официалното мълчание, дипломатическите сигнали сочат, че зад кулисите се водят активни преговори. По думите на Левит, те са „продуктивни“ и продължават с интензитет, макар и без публична конкретика. Това оставя отворен въпроса дали става дума за реален пробив или за опит за печелене на време в сложна геополитическа ситуация.

Интересен обрат дойде от Египет, който потвърди съществуването на американски проект. Външният министър Бадр Абделати заяви, че документът вече е изпратен до Техеран и се разглежда. Кайро, заедно с Турция и Пакистан, се опитва да играе ролята на посредник – знак, че регионалните сили усещат нарастващия риск от ескалация.

На този фон официален Иран категорично отрича да води каквито и да било преговори със САЩ. Представител на президентската канцелария заяви пред държавната телевизия ИРИБ, че всички подобни информации са „лъжи“. Твърдата линия на Техеран се допълва от реторика, че „врагът е в задънена улица“ и е под нарастващ международен натиск.

Разминаването между официалните позиции и дипломатическите сигнали подсказва сложна игра на няколко нива – публично отричане, съчетано с възможни неофициални контакти. Анализатори отбелязват, че подобна стратегия често се използва при чувствителни преговори, когато страните се стремят да избегнат вътрешнополитически натиск или да запазят маневреност.

Междувременно липсата на яснота около съдържанието на предполагаемия план – включително спекулациите за 15 конкретни точки – подхранва несигурността както на дипломатическо, така и на пазарно ниво. Ако действително съществува рамка за споразумение, тя вероятно включва въпроси като сигурността в Персийския залив, ядрената програма на Иран и гаранции за корабоплаването – теми с глобално значение.

Засега обаче картината остава размита: публично – отказ и мълчание, зад кулисите – интензивна дипломация. Именно това двойно послание прави ситуацията толкова напрегната и непредсказуема.