Татяна Кристи

Случайно се срещнах с украинската бежанка Анна Соколенко, самотна майка, която се грижи за двете си деца във Варна от началото на войната. Може би си спомняте – бях писала за нея – жената, която работи без почивен ден и има детенце (на снимката) със здравословни проблеми. Тя продължава да работи почти без почивни дни. Грижи се за децата на едно многодетно българско семейство в Силистра. Цяла седмица е при тях и се връща във Варна за малко да се види със собствените си деца. Докато я няма, голямата й дъщеря се грижи за малкия й син.

Ето какво ми разказа Анна:

В съботата преди Великден тя трябва отново да пътува до Силистра, защото е на работа. Отива на автогара Варна и иска да си купи билет за автобуса. Когато отива на гишето (на снимката) и иска да си купи билет за 10 ч. сутринта, служителката Пламенка Димова (името й е на снимката с билета) я пита: „Вие украинка ли сте?“ Тя усмихнато отговаря, че е. Служителката й казва, че няма места в автобуса. Анна много се учудва, но казва: „Тогава дайте ми билет за друг час.“ Пламенка й отговаря: „За украинци никога няма места!“ Анна започва да плаче, да й се моли, да й обяснява, че трябва да отиде на работа. Пламенка невъзмутимо й казва, че няма да й продаде билет. Тогава Анна и казва, че ще се обади на полицията. Пламенка, заедно със служителка на другото гише започват да й се подиграват: „И какво, ще им ревеш и на тях ли!“ Пристига полиция, Анна цялата в сълзи им разказва как служителките отказват да и й издадат билет, защото е украинка. Един полицай отива на гишето и й купува билет за часа, за който са й казали, че няма билети. 

Анна цялата в сълзи се качва на автобуса и няколко дни не може да дойде на себе си. Попитах я защо не ми се обади, тя деликатно отвърна – „Не исках да ви развалям празника.“ Аз, разбира се, малко й се скарах, защото във Фондация „Открито сърце“ няма празници и почивни дни, когато има подобни случаи! Но историята не свършва тук. Дни по-късно, тя отива да си купи пак билет на едно от гишетата. И там друга служителка (присъствала на разправията преди) й казва – „Нали знаете, че като ви издам билет, нямате право да го връщате.“ Анна знае, че я лъжат и отвръща -- „Това не е вярно – на сайта ви пише, че билетите могат да се върнат и аз съм връщала и друг път билети.“ Отговорът беше – „Е, вие украинките само знаете да ревете.“

След като научих за случката побеснях. Днес отидохме с Анна на автогарата в опит да говоря с някой от администрацията, но поради почивния ден, никой нямаше. В понеделник ще отидем с Анна там отново и ще настоявам да ми се обясни какви мерки са предприети по отношение на този дискриминационен терор. Ще настоявам и за уволнение на служителките. Едновременно ще пусна жалби в Агенцията за защита от дискриминация и в Агенцията за защита на потребителите. Убедена съм, че подобно поведение не е единичен случай към украински бежанци на тази автогара! 

Поведението на подобни садистични човешки екземпляри трябва да бъде изобличавано и наказвано! И да,

тези „българки“ на гишето, сигурно се бият в гърдите, че са „християнки“,

сигурно се хвалят как на Великден ходят на църква да палят свещи, сигурно празнуват в домовете си светлия празник с козунаци и яйца. Но няма как, когато душата ти е катранено черна, в нея да пробие светъл лъч. НЯМА КАК!!!!

Помагайте ни, за да се борим в тази държава да остане нещо човешко! Ще ви държа в течение за развитията по случая!