Винаги сме смятали, че докосването изисква директен контакт – кожата ви да срещне твърд предмет. Но ново проучване, проведено от учени от Queen Mary University of London и University College London, разкрива, че хората притежават изненадващ сензорен талант: способността да усещат заровени обекти през рохкави зърна пясък, много преди да ги докоснат.

Тази способност, наречена "дистанционно докосване" (remote touch), досега се смяташе за привилегия на животни като бреговите птици. Сега става ясно, че границата между това, което можем и не можем да усетим, когато зрението ни подвежда, е по-разтеглива, отколкото сме предполагали.

Пръст в пясъка

За да тестват тази скрита способност, изследователите ангажираха дванадесет доброволци. Участниците трябваше да движат един-единствен пръст през сух пясък в дълги, покрити кутии. В някакъв момент по трасето, под пясъка е бил скрит петсантиметров пластмасов куб.

Макар кубът да е бил извън полезрението, учените открили, че пясъчните зърна се разместват по различен начин в близост до скрития обект. Това създава тясна зона на слабо съпротивление, която се разпространява напред. Тези промени са фини – действат като едва забележими вълни в потока на пясъка.

Човешката интуиция

След 216 човешки опита, данните са категорични:

• Участниците са открили заровени обекти 79 пъти, без изобщо да ги докоснат.
• Хората са усещали куба средно 2.7 сантиметра преди да стигнат до него.

Въпреки естествената вариация в движението на пръстите, човешката прецизност достига над 70 процента. Както обяснява Елизабета Версаче от Queen Mary University of London, това е първото такова изследване при хора и "променя представата ни за перцептивния свят".

Роботът и парадоксът на чувствителността

За да разберат човешката чувствителност, учените създадоха роботизиран аналог – роботизирана ръка UR5 със сензорен пръст. Роботът е обучен с мрежи за дългосрочна краткосрочна памет и е тестван при същите условия.

• Прецизност срещу интуиция: Роботът постига по-висока прецизност (91%) при откриване на реални обекти, но се оказва по-податлив на грешки при по-големи дистанции.
• Човешката предпазливост: Хората са по-предпазливи, когато доказателствата са слаби, което води до по-малко фалшиви положителни резултати. Роботът, обратно, реагира рязко на най-слабите промени във външната сила, което го прави свръхчувствителен, но и по-склонен да интерпретира "шума" като сигнал.

Това сътрудничество между психологията, роботиката и изкуствения интелект показва, че човешката интуиция и машинната чувствителност могат да се учат една от друга.

От Марс до спасителните екипи 

Откритието за дистанционното докосване има огромни практически последици за бъдещето, особено там, където зрението е безполезно:

• Търсене и спасяване: Роботи, които усещат през развалини и пясък, могат да откриват заровени хора или опасности след природни бедствия.
• Археология: Роботизирани пръсти, които "чувстват" през почвата, могат да локализират артефакти преди четката да ги докосне, предотвратявайки повреди.
• Космически мисии: Тактилното възприятие е ключово за изследване на пластовете почви на Марс или ледените луни, където повърхността е непредсказуема, а видимостта е ниска.

Според Лоренцо Джамоне от University College London, това изследване ще помогне на инженерите да създадат машини, които разширяват обхвата на човешкото възприятие, като същевременно поддържат хората в безопасност.