В Джулая някои разпознават хипарския зов за любов и приятелство, други виждат в него посланията на Петър Дънов или древния култ към Слънцето. А за мнозина просто е усещането, че така посрещат истинското лято
Джулай морнинг не е празник, който се вписва в официалния календар. Това е празник, сътворен от хората за самите хора, които в утрото на 1 юли се събират на брега на морето, за да посрещнат първото юлско Слънце. Сред емблематичните места за тази магическа среща е Камен бряг на Северното Черноморие.
Още на 30 юни вечерта раниците се отварят, китарите се настройват, огньовете пращят, а разговорите се леят до ранни зори. Под откритото небе всички сме равни – свободни души, вплетени във вълните от блуса, рока, регето и старите хипарски химни.
По разкази на запалени по Джулая всичко започва през 80‑те години на миналия век, когато няколко „бунтари по душа“ организират непретенциозен нощен хепънинг край варненския вълнолом. Същите решават да кръстят събитието на тогавашния хит „July Morning“ на Uriah Heep - своеобразен протест срещу комунистическия режим в България. С годините празникът се утвърждава в уникален за България празник и започва да се отбелязва на различни места по цялото Черноморско крайбрежие - от ветровития Камен бряг до ленивите заливи край Ахтопол.
В Джулая някои разпознават хипарския зов за любов и приятелство, други виждат в него посланията на Петър Дънов или древния култ към Слънцето. А за мнозина това е просто усещането за началото на истинското лято, броейки секундите до първия юлски изгрев.
Каквато и да е истината за Джулай морнинг, празникът е онзи едничък миг, когато времето спира. Той е страхотен повод да започнем лятото подобаващо, на открито, под светлината на луната и ритмите на музиката. И, разбира се, в компанията на скъпи приятели...
Още от Арт Фактор
Sofia DocuMental представя филма, триумфирал във Венеция, който Израел обяви за „предателство“
Документалният филм „Naza“ идва в България по-малко от месец след световната си премиера във Венеция, където е посрещнат с 25-минутни овации на крака и получава Специалната награда на журито
„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ – филм за България, който Канада предложи за „Оскар“
"Българите са трогнати от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим“
110 години без големия Димчо Дебелянов
Създател на символистичната елегия, поетът става родоначалник на поемния жанр в българската литература