Дмитро Кулеба, министър на външните работи на Украйна, за "Форин полиси"

Преди почти две години Русия започна своята пълномащабна инвазия в Украйна. С настъпването на поредната военна зима гласовете, скептични към перспективите на Украйна, стават все по-силни - не на дипломатически срещи или сесии за военно планиране, а по-скоро в новинарски репортажи и в експертни коментари. Повечето не твърдят открито, че Украйна просто трябва да се откаже от борбата си, но песимизмът, подкрепен от уж прагматични аргументи, носи ясни стратегически последици, които са едновременно опасни и погрешни, казва украинският външен министър Дмитро Кулеба.

Тези скептици предполагат, че настоящата ситуация на бойното поле няма да се промени и че предвид значително по-големите ресурси на Русия, украинците няма да могат да си върнат повече от тяхната територия. Те твърдят, че международната подкрепа за Украйна ерозира и ще спадне рязко през следващите месеци. Те се позовават на „умора от войната“ и предполагаеми мрачни перспективи на нашите сили.

Скептиците са прави, че скорошното ни контранастъпление не постигна светкавичното освобождаване на окупираните земи, както успя украинската армия през есента на 2022 г. в района на Харков и град Херсон. Наблюдатели, включително някои в Украйна, очакваха подобни резултати през последните няколко месеца и когато незабавният успех не се материализира, мнозина се поддадоха на обреченост и мрак. Но песимизмът е неоправдан и би било грешка да оставим пораженчеството да определя нашите политически решения занапред. Вместо това политиците във Вашингтон и други столици трябва да имат предвид общата картина и да останат в крак със случващото се. Украинската победа ще изисква стратегическа издръжливост и визия - както при нашата неотдавнашна контраофанзива, освобождаването на всяка квадратна миля територия изисква огромни жертви от нашите войници - но няма съмнение, че победата е постижима.

В продължение на близо две години брутална война в Украйна руският президент Владимир Путин вдигна залога до степен, че половинчатите решения са невъзможни. Всеки изход, освен ясното поражение на Русия в Украйна, би имал тревожни последици, и то не само за моята страна – това би причинило глобален хаос, който в крайна сметка би застрашил Съединените щати и техните съюзници. Авторитарни лидери и агресори по света следят отблизо резултатите от военното приключение на Путин. Успехът му, макар и частичен, би ги вдъхновил да последват стъпките му. Поражението ще изясни глупостта му.

Етапи на победата

Войни от такъв мащаб се водят на етапи. Някои от тези етапи може да са по-успешни от други. Важен е крайният резултат. В Украйна това означава както пълно възстановяване на нашата териториална цялост, така и изправяне на отговорните за международните престъпления пред правосъдието – цели, които са едновременно ясни и осъществими. Постигането на тези цели би гарантирало не само справедлив и траен мир в Украйна, но и че други злонамерени сили по света няма да останат с впечатлението, че имитирането на Путин в крайна сметка ще се отплати.

Сегашната фаза на войната не е лесна нито за Украйна, нито за нашите партньори. Всички искат бързи пробиви в холивудски стил на бойното поле, които ще доведат до бърз крах на руската окупация. Въпреки че нашите цели няма да бъдат постигнати за една нощ, продължаващата международна подкрепа за Украйна с течение на времето ще гарантира, че местните контраофанзиви ще постигнат осезаеми резултати на фронтовата линия, постепенно унищожавайки руските сили и осуетявайки плановете на Путин за продължителна война.

Някои скептици отвръщат, че въпреки че такива цели са справедливи, те просто не са постижими. Всъщност нашите цели ще останат осъществими от военна гледна точка, когато са налице три фактора: адекватна военна помощ - включително реактивни самолети, дронове, противовъздушна отбрана, артилерийски снаряди и възможности за далечни разстояния, които ни позволяват да нанасяме удари дълбоко зад вражеските линии; бързото развитие на индустриалния капацитет в Съединените щати и Европа, както и в Украйна, както за покриване на военните нужди на Украйна, така и за попълване на запасите за отбрана на САЩ и Европа; и принципен и реалистичен подход към перспективата за преговори с Русия.

С тези елементи на място нашите усилия ще доведат до значителен напредък на фронтовата линия. И все пак това изисква да не се отклонявате от курса, заключавайки, че битката е безнадеждна просто защото един етап не отговаря на очакванията на някои наблюдатели. Въпреки значителните предизвикателства Украйна постигна забележителни резултати през последните месеци. Спечелихме битката за Черно море и по този начин, който позволи  да възстановим стабилния поток на морския износ, облагодетелствайки както нашата икономика, така и световната продоволствена сигурност. Постигнахме успехи на южния фронт, като наскоро осигурихме предмостие на източния бряг на река Днепър. И на други места ние удържахме огромни руски атаки и нанесохме големи загуби на руските сили, включително като осуетихме опитите им за напредък към Авдиевка и Купянск. Въпреки огромните си усилия, руските войски не успяха да осигурят никакви териториални придобивки.

Всъщност през последната година и половина украинската армия доказа способността си да изненадва скептиците. Въпреки всичко, украинските сили освободиха повече от половината територия, превзета от Русия от февруари 2022 г. Това не се случи с един удар. След освобождаването на североизточната част на Украйна през първите месеци на войната, ние загубихме някои позиции на изток, преди да възвърнем инерцията – последователност, която демонстрира защо правенето на широки заключения въз основа на един етап от битката е подвеждащо. Ако войната беше само на числа, вече щяхме да сме загубили. Русия може да се опита да ни превъзхожда числено, но правилната стратегия, авангардното планиране и адекватната подкрепа ще ни позволят ефективно да отвърнем на удара.

Заблудата за преговорите

Някои анализатори смятат, че замразяването на конфликта чрез прекратяване на огъня е реалистичен вариант в момента. Поддръжниците на такъв сценарий твърдят, че той ще намали украинските жертви и ще позволи на Украйна и нейните партньори да се съсредоточат върху икономическото възстановяване и развитие, интеграцията в Европейския съюз и НАТО и дългосрочното развитие на нашите отбранителни способности.

Проблемът не е само в това, че прекратяването на огъня сега би възнаградило руската агресия. Вместо да сложи край на войната, прекратяването на огъня просто би поставило на пауза боевете, докато Русия придобие готовност да предприеме нов натиск към вътрешността на страната. Междувременно това ще позволи на руските окупационни войски да укрепят позициите си с бетон и минни полета, правейки почти невъзможно прогонването им в бъдеще и обричайки милиони украинци на десетилетия репресии под окупация. Бюджетът на Русия за 2024 г. за временно окупираните територии на Украйна, възлизащ на 3,2 трилиона руски рубли (около 35 милиарда долара), е ясно доказателство за плана на Москва да се окопае в дългосрочен план и да потисне съпротивата срещу руските окупационни власти.

Освен това, каквито и да са аргументите, че подобен сценарий би бил по-евтин за Украйна и нейните партньори, реалността е, че подобно договорено прекратяване на огъня дори не е на масата. Между 2014 г. и 2022 г. осъществихме приблизително 200 кръга преговори с Русия в различни формати, както и 20 опита за установяване на примирие в по-малката война, която последва незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. и окупацията на източната част на Украйна. Нашите партньори притиснаха Москва да бъде конструктивна и когато се натъкнаха на дипломатическата стена на Кремъл, те настояха, че Украйна трябва да направи „първата стъпка“, дори само за да демонстрира, че Русия е проблемът. Следвайки тази погрешна логика, Украйна направи някои болезнени отстъпки. Докъде доведе това? До пълномащабното нападение на Русия на 24 февруари 2022 г. Заявяването за пореден път, че Украйна трябва да направи първата стъпка е едновременно неморално и наивно.

Ако фронтовата линия бъде замразена сега, няма причина да се смята, че Русия няма да използва такава почивка, за да планира по-брутална атака след няколко години, потенциално включваща не само Украйна, но и съседни страни и дори членове на НАТО. Тези, които вярват, че Русия няма да атакува страна от НАТО, след като отпразнува успех в Украйна, трябва да си припомнят колко невъобразимо изглеждаше широкомащабно нахлуване в Украйна само преди две години.

Подкрепата за Украйна не е благотворителност

Скептиците също твърдят, че подкрепата за борбата на Украйна за свобода е твърде скъпа и не може да се поддържа безкрайно. Ние в Украйна сме напълно наясно с размерите на помощта, която получихме от Съединените щати, европейските страни и други съюзници, и сме изключително благодарни на правителствата, законодателите и отделните лица, които протегнаха ръка за помощ на страната ни в тази война. Ние управляваме подкрепата по най-прозрачния и отговорен начин: инспекторите на САЩ за военната помощ за Украйна не са открили доказателства за значителни разхищения, измами или злоупотреби.

Тази подкрепа не е и никога не е била благотворителност. Всеки долар, инвестиран в отбраната на Украйна, връща ясни дивиденти за сигурността на нейните поддръжници. Това позволи на Украйна да отблъсне успешно руската агресия и да предотврати катастрофална ескалация в Европа. И Украйна направи всичко това с американска помощ, възлизаща на общо около 3% от годишния бюджет за отбрана на САЩ. Нещо повече, по-голямата част от тези пари всъщност са били похарчени в Съединените щати, финансирайки американската отбранителна индустрия, подкрепяйки развитието на авангардни технологии и създавайки американски работни места.

Нещо повече, докато Съединените щати са главният партньор на Украйна в областта на отбраната - и лидерството на Вашингтон в гарантирането на подкрепа за Украйна е образцово и съществено - Съединените щати едва ли са понесли тежестта сами. Както наскоро отбеляза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, други членове на НАТО, включително европейски страни и Канада, осигуряват повече от половината от военната помощ за Украйна. Редица държави са предоставили повече подкрепа като процент от БВП, отколкото Съединените щати: Чехия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Полша, Словакия и Обединеното кралство. Помощта на Германия продължава да нараства, което я прави най-големият европейски поддръжник на Украйна в абсолютно изражение.

Опитите на някои скептици да определят битката на Украйна за свобода като поредната безполезна „вечна война“ игнорират тези факти. Украйна никога не е искала американски военни на фронта. Сделката е справедлива: нашите партньори ни осигуряват това, от което се нуждаем, за да спечелим, а ние сами вършим останалата част от работата, защитавайки не само нашите граници, но и границите на глобалната демокрация.

Съединените щати са похарчили десетилетия и стотици милиарди долари за изграждане и защита на международен ред, който може да поддържа и защитава демокрацията и пазарните икономики, като по този начин гарантира сигурност и просперитет на американците. Би било глупаво да се откажем от тази инвестиция сега. Ако се позволи на демокрацията да падне в Украйна, противниците на Съединените щати ще усетят слабостта и ще разберат, че агресията се отплаща. Цената за защита на националната сигурност на САЩ срещу подобни заплахи би била многократно по-висока от тази за подкрепа на Украйна и може да предизвика десетилетия на глобална турбуленция с несигурен изход.

Учени и анализатори често предупреждават за Трета световна война, включваща ядрен конфликт между великите сили. Но те пренебрегват риска от свят на по-малки горещи войни между държави, като по-големите сили се чувстват упълномощени да се възползват от по-малките си съседи. Без общ ангажимент за украинска победа, руската агресия би могла да отбележи началото на такъв свят.

Вслушвайте се в украинците

Никоя страна в света не желае мир повече от Украйна. Не нашата страна иска тази война да се проточи безкрайно – Путин иска. (Имаме ясна визия за пътя към мира, както е изложено във формулата за мир от десет точки на президента Володимир Зеленски.) И Украйна е тази, която плаща най-голямата цена за тази война. Всеки ден губим някои от най-добрите си мъже и жени. Едва ли има украинско семейство, което да не е усетило пряко болката от войната. Нашите воини в много случаи са служили повече от 20 месеца, заклещени в кални или ледени окопи под ежедневна руска бомбардировка, без да дата за завръщане на хоризонта; жертвите сред цивилните, независимо дали понасят брутални въздушни удари или окупация, продължават да нарастват и ужасът от кражбите на украински деца и след това „осиновяването“ от руски семейства за „превъзпитание“ продължава да ни преследва.

Но дори и с нашите страдания, умора и борби, украинците не желаят да се предадат, да изберат „мир“ на всяка цена. 80% от украинците са против териториални отстъпки към Русия, според скорошно проучване, проведено от Киевския международен институт по социология. Друго проучване установи, че 53% от украинците са готови да издържат години на военни трудности в името на победата на Украйна. Украинците не биха били готови да се откажат дори в случай на значително намаляване на чуждестранната военна помощ: проучване през ноември на New Europe Center показа, че само 8% от украинците смятат, че подобно намаление трябва да ни тласне към преговори с Русия. (35% казаха, че желанието на Русия да изтегли войските от Украйна би било необходимо условие за започване на преговори, а 33% смятат, че при никакви условия преговорите не трябва да започват изобщо.)

Западните анализатори, които призовават Украйна да приеме прибързано прекратяване на огъня при неблагоприятни условия, пренебрегват подобни възгледи. Години наред политици и експерти в Европа и Съединените щати не успяха да се вслушат в украинските предупреждения, че както дипломацията, така и обичайният бизнес с Русия вече не са възможни. Трябваше да видят широкомащабна инвазия и огромните разрушения и страдания, за да разберат, че украинските предупреждения са правилни. Те не трябва да попадат отново в същия капан.

Съюзници във време на война

През лятото на 1944 г., в седмиците след десанта на съюзниците от Втората световна война в Деня D, заглавията в съюзническите столици често бяха песимистични: „Темпото на съюзниците се забавя“, „Закъснения в Нормандия: прекалена предпазливост на съюзниците и лошото време“, „Теренът забавя танковете, обяснява американски офицер“. Дори след успеха на съюзниците в Нормандия, мащабната операция Market Garden в окупираната от Германия Нидерландия през септември 1944 г. се оказа предизвикателство. Очакваше се да доведе войната до края, но вместо това доведе до ограничени успехи и масивни съюзнически загуби. И все пак песимистичните заглавия и разочароващите, дори скъпи неуспехи, не накараха съюзниците да се откажат.

В края на миналия месец присъствах на министерска среща на НАТО в Брюксел. Това, което ме порази най-много, беше несъответствието между настроението в залата и настроението извън нея. В кулоарите репортерите започваха въпросите си, като твърдяха, че войната е стигнала до „застой“ и че „умората от войната“ ще осакати подкрепата, преди да изразят учудването си защо Украйна не би предложила да размени територия за мир. И все пак подобни пораженчески наративи липсваха в официалните дискусии, като министрите поеха твърд ангажимент за допълнителна военна помощ и продължителна подкрепа.

Колкото и преобладаващ да става фалшивият разказ за изтощението, не бива да му позволяваме да насочи политиката и споделената ни стратегия към катастрофален курс. Нито трябва да се заблуждаваме да вярваме, че Москва е готова за договаряне на справедливо решение. Изборът да се приемат териториалните искания на Путин и да се възнагради неговата агресия би било признание за провал, което би струвало скъпо за Украйна, за Съединените щати и техните съюзници и за цялата глобална архитектура на сигурността. Запазването на курса е трудна задача. Но знаем как да спечелим и ще го направим. /БГНЕС