Църквата отбелязва днес Покров на Пресвета Богородица, а в повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита"

Празникът се почита от X век във връзка с явяването на Божията Майка в Константинопол. Знамението е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.).

В църквата във Влахерна, край градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя се насочила към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи.

После свалила покрова си, като го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и жителите били спасени от кръвопролития и страдания.

Празникът Покров на Божията Майка се отбелязва само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век.

В Константинопол, макар и да не са празнували този празник, възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка във вида, в който Тя се явила на св. Андрей.

Преданието гласи, че на 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911). 

Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където пазели като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.

Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ. В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си към небето и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели.

Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на божествения си Син. Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си: Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли? Епифаний отговорил: Виждам, отче свети, и се ужасявам!

Видението на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.