По времето на римския император Деций (249-251 г.), подбудителят на осмото повсеместно гонение срещу християните, живял Валериан - високопоставен служител, който бил не само снизходителен, но дори и благосклонен към последователите на Христа. 

Църковният историк Евсевий Кесарийски (263-339) пише:
"Целият му дом е пълен с християни, една Божия община." Обаче борбата му с опозиционните елементи го подтикнала към едно гонение, което се изявило като особено жестоко, и било съпроводено с два последователни едикта (от 257 и 258 година).

Жертва на втория едикт, предвиждащ смъртно наказание за духовните лица, които откажат да признаят римската държавна религия, станал свещеномъченик Терапонт, епископ на някогашната Лидийска столица град Сарди, който се намирал на североизток от Ефес, и от 133 г. пр. Хр. влизал в състава на римската провинция Мала Азия.

Св. Терапонт усърдно разпространявал християнството и затова бил най-жестоко изтезаван от местния управител Юлиан. Той бил затварян и подлаган на глад и жажда, воден в тежки окови до градовете Синаон Фригийски и Анкира Галатийска. Когато стигнали до реката Асталин привързали съблечения страдалец за четири кола на земята и го били жестоко, докато се показали костите му и земята се напоила с невинната му кръв. Сухите колове покарали вейки, от листата на които болните получават изцеление. На 27 май 259 година св. мъченик Терапонт бил посечен с меч.

На 27 май Православната църква чества и паметта на св. Терапонтий Софийски, който пострадал мъченически за Христа през 1555 г.

За него Матей Граматик в ХVІ век пише:

„Свещеномъченик Терапонт, който бидейки жител на това място и презвитер на светата Божия църква в Сердика (София), живял с много добродетели и на края, по време на гоненията против християните, бил задържан под стража от беззаконниците заради Христовата вероизповед. Подир много мъчения, и обложен с тежки железни вериги, той бил изведен вън от града на един ден път и на това място му отсекли главата и така получил мъченическа смърт за Христа. А говорят, че на мястото, където се проляла кръвта му, след време пораснал голям дъб, който и досега се вижда, и стават там различни изцеления, когато с вяра се пристъпва.“

От този дъб е запазен като свещена реликва дънер с мъченическа кръв на светеца - той се намира в старинната софийска църква „Света Петка Стара“, където всяка година на 27 май се чества паметта на свещеномъченика.