Павославната църква почита днес паметта на Атанасий Велики, участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов.

Атанасий Велики е роден през 295 г. в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, той получава добро образование. На 24-годишна възраст е ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър. Участва в прочутия Вселенски събор в Никея, който му носи слава на богослов. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на Александрия, Атанасий се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избират Атанасий за негов заместник.

Атанасий Велики умира на 2 май 373 г.

Традиции и обичаи на Атанасовден

В превод от гръцки език Атанас означава „безсмъртен“. Според народните вярвания свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова празникът е известен още и като Среди зима.

Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

Според народните поверия на Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, раната няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. 

Днес е празник и на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Имен ден празнуват: Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася