Бъдни вечер (24 декември, в някои райони наричан Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) се нарича денят преди Рождество Христово.

На този ден християните се подготвят духовно: чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.

От православна гледна точка няма друго изискване, освен ястията на трапезата да са постни, тъй като е последният ден от Рождественския пост.

На този ден празнуват Евгени (означава благороден), Евгения, Женя, Жечка, Благородна, Бисер, Бистра, Божин, Божан, Божана.

Народни и езически обичаи

Бъдни вечер е последният ден от коледните пости, затова трапезата, макар и постна, трябва да е богата, за да е плодородна годината. Ястията трябва да са нечетен брой – обикновено 7 (колкото са дните от седмицата) или 9 (колкото трае бременността при жената). В някои краища на страната обаче се приготвят 12 постни ястия – колкото са годишните месеци, за да има изобилие и през новата година. За Бъдни вечер се правят обредни хлябове, различни по форма и украса. Някои от тях са посветени на празника (богова пита, боговица, божичняк, бъдник, погача), а други – на земята, нивите и стопанството и се украсяват с релефни фигури на животни, житен клас, дом и други.

Според българските традиции на празничната трапеза трябва да присъстват задължително мед (за сладък живот), чесън (да пази от зли сили), варива (символ на плодовитостта), лук и орехи (да се гадае по тях каква ще е годината). Слагат се също и сушени плодове.

За Бъдни вечер можете да приготвите постни пълнени пиперки, постни сарми, бобена яхния, кисело зеле, както и да изпечете тиква. По стар обичай, останал от едно време, в някои краища на страната приготвят зелева чорба с нарязан в нея праз и лютива чушка (печена). Поверията гласят, че трябва да се опитат всички ястия, за да му върви на човек. Масата на Бъдни вечер не се раздига, за да се нагостят умрелите.

В народните обичаи могат да се открият различни традиции.

Вечерта всички членове на семейството сядат на масата. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.

Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.

В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.

Късмет и предсказания

Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въглена е почернял, предсказанието не е добро.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2 – 3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Метеорологични прогнози

Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни
Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.

Забрани

Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърля.
Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.