13 Май, 2026

Днес е Черешова задушница молим се за душите на починалите ни близки

Днес е Черешова задушница  молим се за душите на починалите ни близки

Снимка: архив

След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен

Съботният ден преди Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. През тази година Черешова задушница се пада на 7 юни.

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: "Бог да прости".

Задушницата се нарича в България "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

Сподели:

Коментари (0)

Почитаме мъчениците Гликерия и Лаодикий - светъл пример за вярност към Христа

Почитаме мъчениците Гликерия и Лаодикий - светъл пример за вярност към Христа

Жития на светците

Честваме св. Епифаний - бедното еврейско момче, което откри сина Божи

Честваме св. Епифаний - бедното еврейско момче, което откри сина Божи

Жития на светците

Православната църква почита днес светите братя Кирил и Методий

Православната църква почита днес светите братя Кирил и Методий

От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии“ „Св. Св. Кирил и Методий“ като училищен празник