След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен
Съботният ден преди Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. През тази година Черешова задушница се пада на 7 юни.
Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: "Бог да прости".
Задушницата се нарича в България "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
Още от Вяра и демони
Патриарх Кирил се гаври с вярата: Божията благодат се спусна с атомната бомба
По време на литургията в Дивеевския манастир край Саров Гундяев заяви, че създаването на съветското ядрено оръжие е станало по Божи промисъл и благодарение на молитвите на преп. Серафим Саровски. Това е "героят", който патриарх Даниил подкрепя, а правителството на Радев го спаси от санкции на ЕС
Откриване и пренасяне мощите на свети първомъченик и архидякон Стефан
Жития на светците
Арх. Никанор: Честита ни джамахирия! Първа намеса на светската власт в нашите чисто църковни спорове
Следващата есен аз мога ли да агитирам открито за кандидатите за кметове в столичните квартали, а каква позиция да заемат градоначалниците на Кърджали и Исперих, пита монахът от Църногорския манастир