8 септември

От днес с празнични литургии във всички епархии на Българската православна църква започва честването на един от най-големите празници, свързани с раждането на Божията Майка - Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица).

Указания за него има от св. Иоан Златоуст, а през 5 век за него се споменава в служебника на Геласий, когато епископът на Константинопол Анатолий написал стихири за Рождество Богородично.

„Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.“/песен, която се пее на празника/

Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и като покровителка на родилките и децата. „Малка Богородица“ е особено почитана от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им. В нейна чест омесват и изпичат голяма богородична пита или малка, намазана с мед, наречена „богородичен хляб“.

За детството на Мария преданието гласи, че тя е дъщеря на Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги дарил с дъщеря. Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно на 8 септември се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария.

Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълнолетие.

След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Исус св. Йоан Богослов. Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт – т. нар. Успение (Голяма Богородица, празник, който отбелязваме всяка година на 15 август). В пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната и плащеница.

Според православната традиция Богородица е починала и погребана в Йерусалим, а според католическата – в Ефес.

В народния календар празникът Малка Богородица е свързан с редица вярвания и обичаи. Сред най-популярните са:

• Стопанката на дома не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.
• Сутринта тя меси голяма пита -”Богородичен хляб”. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до 4-ия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
• На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, която е отрупана с цветя.
• Според народния обичай се вари жито, което най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след което се раздава за здраве.
• Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, заедно с дрехи и пари.
• На Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, защото се приема, че Светата дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.

Малка Богородица е храмов празник за един от най-почитаните ни манастири – Роженската света обител „Рождество Богородично“. Главната църква на Рилския манастир е наречена „Рождество Богородично“ и е разположена на централно място в двора на светата обител.