В Неделя на Всички български светии се измолва молитвеното им застъпничество за България

Днес Православната църква чества Неделята на Всички български светии. Този ден е посветен и на светците, чиито имена днес не знаем. 

Измолва се тяхното молитвено застъпничество и благословение над целия български народ. Неделя на Всички български светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар. Отбелязва се в първата неделя след Петдесетница. 

Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към историческите личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава.

Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история е белязан със своите мъченици. 

Освен тези светии, които влизат в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се започне отпреди покръстването на българите и след това до ново време. 

По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме и безбройните неизвестни свети хора, проляли кръвта си за запазването на вярата по нашите земи.

Този ден е за прослава и на онези неизвестни монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния небосклон. 

Първият известен по име светец на България е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е убит в Плиска по заповед на брат си Маламир.

Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила.

Канонизираните за светци българи са 104. Сред тях са и дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), трима войни, осемдесет и седем канонизирани мъченици.

Последните канонизации в православната ни църква са извършени по времето на патриарх Кирил.

На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История Славянобългарска. В това време е канонизиран и Св. Софроний Врачански. Именници на този ден са: Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар