След Великден започва Светлата седмица. Нарича се така, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. Съгласно поверието на Светли Вторник се отдава почит на Света Богородица.

В миналото, през Светлата седмица, следваща Възкресение Христово, жените повторно боядисвали яйца, които раздавали. Според древно поверие, раздаването на червени яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване. По време на Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни. Не се пости.

През Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник апостолите, във вторник и сряда - Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей. На Светъл четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светъл петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Неделя се нарича Томина - чества се апостол Тома, който не повярвал във възкресението на Христос, докато не го видял сам и не пипнал раните му от гвоздеите на кръста. Когато му се явил, Иисус му казал: "Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали".

Християните се поздравяват с "Христос воскресе" до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.

На 14 април Църквата почита св. Мартин, папа Римски (649–653 г.), съден като политически престъпник.

Заедно със свети Максим Изповедник той защитавал истинското църковно учение от лъжеучението. Еретиците били покровителствани и от император Констанс (641–668 г.), който споделял техните убеждения. Папа Мартин свикал в Рим поместен събор, на който ереста била осъдена, а еретиците - предадени на анатема. 

Като узнал това, императорът обвинил папа Мартин в държавно престъпление, в предателство. По заповед на Констанс двамата защитници на православното учение, Максим Изповедник и папа Мартин, били насила закарани в Цариград, където били изтезавани и съдени като политически престъпници (553 г.). Положени били много усилия да се съгласят с учението на еретиците. И двамата обаче останали твърди в православните си убеждения и не престанали да изобличават лъжеучението на монотелитите.

След като претърпял много оскърбления и лишения, папа Мартин бил изпратен на заточение в Херсон Таврически (Крим), където след две години починал, като до края на живота си останал непоколебим изповедник на православното учение.