Наричат го още Василица, Васильовден или Банго Василий (куцият Васил), който е свързан с не една легенда. В тях Банго Васил е представен като застъпник и защитник на ромите, който възстановява моста, разрушен от дявола, по който да преминат в другия свят. В други е куц овчар, който приютява бягащ от неприятелите си циганин или спасява циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг.

Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника 

ВАСИЛИЦА

Той задължително се посреща с птиче месо - гъска или петел. При всички ромски групи вечерята на 13 срещу 14 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. На трапезата има сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка.

Всички къщи, в които се празнува Банго Васил, остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Новата година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек, за да им да носи късмет.

В полунощ настъпват Васильовден и Новата година. От този момент започва и сурвакането.