На 4 декември православната църква почита паметта на света Варвара. Според легендата света Варвара (гр. „чужденка”) живяла по време на управлението на римския император Максимиян. Тя била дъщеря на знатния езичник Диоскор. Варвара приела Христовата вяра, без да има съгласието на баща си, заради което той я предал на властника и била подложена на жестоки мъчения. Света Варвара била осъдена и обезглавена лично от баща си през 282 година.

Света Варвара е закрилница от болести, свързани с обриви, най-вече шарката. Жените не бива да вършат никаква домашна работа, за да не разсърдят светицата. В България празникът е познат и като Женска Коледа. В Западна България по народен обичай децата обикалят къщите. Наричат ги Варварици. На този ден жените приготвят „благи пити“, които намазват с мед и раздават из махалата. Челцата на децата се намазват с мед, за да не боледуват от шарка.

На този ден името на светицата не бива да се споменава и я наричат Лелята, Баба Шарка, Баба Писанка и други. В Тракия колят кокошка и денят се нарича Кокошиден. Вечерта стопаните кадят къщата за първи път – първа кадена вечер, наричана „кадилка“. В другите райони първата кадена вечер е Игнажден (20 декември). На този ден домакините изпичат обреден хляб, варят жито, а в него пускат зърно - боб, леща и грах.

Вярва се, че Варвара „заварява” болестите, ала още по-опасна е св. Сава, защото ги „разсява” по хората. Св. Варвара се свързва с грижата за здравето на децата - затова понякога я възприемат като орисница, пряко владееща съдбата им.

На 4 декември имен ден празнуват Варвара, Варя, Варадин, Варварка, Варда.

Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се намира в софийската църква „Свето Преображение” (кв. „Лозенец”).