Православната църква отбелязва деня на светите равноапостоли Константин Велики и майка му света царица Елена.

Константин (274-337) налага християнската вяра и тя става господстваща в Римската империя. Той поема престола от баща си, когато е на 34 г., и царува над Рим и Византия. По негово време спират гоненията срещу християните в Източната Римска империя - Византия. Издава Миланския едикт (указ), с който налага верска търпимост и дава право на християните да почитат своя бог и да строят храмове, а на езичниците - да извършват своите ритуали. Сам той е подпомагал финансово строежите на базилики и давал привилегии на духовенството. През 325 г. свиква Първия вселенски събор.

“Едно от най-популярните предания за св. Константин е свързано със свръхестествено и мистично видение на светия кръст. Когато Рим страдал от управлението на Максенций, народът се помолил за помощ на Константин и той се отправил с войската си, която била малобройна, а изходът от битката - съмнителен. В навечерието на сражението император Константин видял на небето кръст и надпис “С този знак ще победиш”. Тези, които видели кръста, използван за смъртно наказание, го приели като лоша поличба. Императорът обаче знаел, че това е знак Божи. Още същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи знамена с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на войниците си. Така и направил, а народът на Рим обявил Константин за свой император. На триумфалните врата, построени в чест на победата, наредил да напишат, че победата е удържана с Божията помощ. По-късно издигнали статуя на Константин с копие в ръка, което накрая завършва с кръст, а отдолу има надпис: “Чрез този спасителен знак аз спасих града от игото на тиранина.” Това разказва отец Андон Шавулев от благоевградския храм “Въведение Богородично”.

От житието на св. Константин, достигнало до нас, се знае, че е починал на 65-годишна възраст, през 337 г., в Никомедия, а мощите му били пренесени тържествено в Цариград, и положени в златен ковчег в построената специално църква “Свети апостоли”, допълва отец Андон.

Константин е построил и нова столица, като харесал местоположението на Византион близо до Босфора и Черно море. Така само след няколко години бил издигнат Цариград, или Константинопол, като първата християнска столица.

Спорно е кога Константин е приел християнството официално. Според някои предания той не искал рано да приеме светото кръщене, защото живеел със съзнанието за своята греховност и желаел през целия си живот да се подготви за този момент. Някои от преданията гласят, че е приел вярата малко преди смъртта си, когато усетил, че силите го напускат.

Майка му, царица Елена, също водела благочестив живот, отдаден на Бога. Известни са легенди, според които Елена е намерила кръста Господен в Йерусалим.

Константин я изпратил през 325 г. в Йерусалим. Там тя започнала да търси кръста на Голготата. Под Капитолия била открита гробницата на Христос, а малко по-далеч, в яма, кръстовете на двамата разбойници и животворният кръст Господен. Константин заповядал на това място да се издигне базилика “Гроб Господен”, който днес е наричан от всички поклонници Божи гроб. Царица Елена построила няколко храма в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина.

“Константин и майка му Елена заслужили названието равноапостоли заради апостолската ревност, с която разпространявали християнската вяра. Канонизирани са за светци, защото делата им са важни за историята на християнската вяра”, обяснява отец Шавулев.

***

Св. св. Константин и Елена се изобразяват на иконите прави от двете страни на кръста разпятие, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.

На празника се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите на Константин и Елена - ризи, кърпи, чорапи.

Десетки черкви и манастири у нас носят името на светците и на този ден отбелязват храмовия си празник. Правят се литийни шествия с иконата на св. св. Константин и Елена. Пренасят се като дар в името на светците животни за курбан - агне, теле. Отправят се молитви за здраве и добра реколта, защото се смята, че денят на св. св. Константин и Елена бележи прехода от пролетта към лятото.

Има поверие, че на този ден е задължително да се ходи на извор (аязмо) с лековита вода. Лицето се измива за здраве и хубост. Момите пък изнасят дара си и го изтупват, за да се види колко са работливи. Всички сядат на обща трапеза, на която всеки носи ядене, задължително е да има погачи, агнешко и вино.

На този ден празнуват всички с имена: Константин и Константина и техните производни Динко, Тинко, както и Елена, Еленко и техните производни.

24chasa.bg