Света Анисия била родом от гр. Солун. Тя била надарена с всички земни блага. Родителите й били добри, благочестиви и твърде богати, проявявали големи грижи за нейното възпитание, и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. С радост изучавала Неговия закон, усърдно се стараела да изпълнява Неговата воля. Нейният ум и красота били необикновени. Тя бързо напредвала във всички науки, и родителите й не могли да се нарадват на дъщеря си. Но още от ранна младост Анисия преживяла голяма скръб: тя се лишила от добрите си родители. 

След смъртта им тя останала едничка наследница на грамадното имение. Паднало й се несметно количество всякакви богатства: имоти, пари, златни и сребърни съдове, многоцветни облекла, украсени със злато и бисери. Но това богатство не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в богатството има много изкушения, че то често възбужда в човека гордост и пустославие и че лесно отдалечава от Бога. Боейки се от тия изкушения, Анисия непрестанно молела Бога за помощ, молела Го да я упъти да употреби даруваното богатство за полза, а не за погубване на душата си. 

Най-после решила да раздаде всичко на бедните. Продавайки имуществото си, тя не определила цената му, а казала на търговеца: „Помни, че се продава имотът, който принадлежи на бедните и сиромасите! И поради това дай такава цена, каквато следва, защото Господ обича справедливостта и отплаща по справедливост!”

След продажбата Анисия започнала да раздава пари на бедните. Тя посещавала болници и затвори, носейки на нещастните щедри помощи. Но не само с пари помагала Анисия – тя прислужвала на болните, давала им лекарства, превързвала им раните, служела им с усърдие и любов. 

Като раздала богатството си, тя сама започнала да живее в крайна бедност, като прекарвала дните в работа, а нощите в молитва. В тая доброволна бедност, всред лишения от всякакъв род, тя почувствала повече душевна радост, отколкото мнозина богати в разкошните си дворци, защото не богатството съставя щастие за човека, а спокойната съвест и вътрешният мир.

По това време имало ужасно гонение против християните и който убивал християнин, не се смятал по закона виновен в убийство.

Веднъж Анисия отивала на църква и забелязала на улицата необикновено явление: този ден езичниците извършвали някакъв идолски празник. Един войник видял Анисия и извикал да спре, понеже искал да я принуди да принесе жертва на идола. Изплашената девойка се прекръстила. 
Войникът я запитал: „Коя си ти и къде отиваш?”
„Аз съм рабиня Христова и отивам на църква” – кротко отговорила Анисия.
„Няма да те пусна. Принеси жертва на нашите богове!” – казал войникът и след това я хванал, за да я заведе в езическия храм.

Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я убил (298 г.). Самите езичници укорили войника за неговото жестокосърдие, като видели убитата невинна млада девойка.
Християните с благоговение погребали тялото й. /БГНЕС