19 август

По време на царуването на жестокия гонител на християните Максимиан в Сирия имало един храбър войник на име Андрей. Той тайно вярвал в Христа. Императорът го назначил за стратилат (военачалник) и го изпратил да воюва. Андрей имал малка войска, но сам давал пример на безстрашие и научил войниците си да вярват в бога и да се уповават на неговата сила.

След като удържал бляскава победа, той се върнал в Сирия. Там завистливи хора донесли на управителя, че Андрей е християнин. Тогава го повикали на съд и го предали на изтезания, измъчвали и войниците му. Тъй като Максимиан знаел, че целият народ уважава Андрей, той се побоял да го накаже със смърт и го освободил, но писал на управителя да намери да го обвини в нещо друго.

Св. Андрей с войниците си отишъл в киликийския град Тарс да приемат св. Кръщение. Тогава управителя на Сирия известил в Тарс, че той уж тайно избягал с войниците си, като се разбунтувал. Изпратена била потеря и всички били избити. Телата им били погребани от Тарския и Верийския епископи.

Почитаме паметта и на преп. Теофан Атонски, живял през XVI век. Родом от град Янина, той станал монах в атонския манастир Дохиар, после бил избран и за игумен. Но когато племенникът му бил взет от османците за еничар, Теофан отишъл в Цариград и успял да го откупи.

Момчето станало монах в Дохиар, а по-късно заедно с чичо си обновили манастира “Св. Йоан Предтеча” край Бер (Верия), в който се пази главата на св. Климент Охридски. Преподобният Теофан създал и манастира “Св. Архангели” край Негуш (Науса), където просиял в святост и се почита като покровител на града.