Преди 94 г., на Велики Четвъртък, БКП извършва кървав атентат в храма "Св. Неделя"

Днес се навършват 94 години от най-чудовищния терористичен акт на XX век – кървавият атентат в църквата, извършен през 1925 година, тогава Велики четвъртък, по нареждане на Москва. 

Убити на място от московските агенти на БКП са 213 дyши, 67 са починали по-късно от раните си, повече от 500 души са ранените. Сред избитите е голяма част от елита на България. 

Атентатът на 16 април 1925 г. е считан за най-тежкия терористичен акт в историята на България. На връх Велики четвъртък група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия (БКП) взривяват покрива на църквата. По това време в нея се провежда опелото на ген. Константин Георгиев, убит два дни по-рано от комунистите.

Основна цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III. Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 г. влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата.

В 7 ч. сутринта на 16 април Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред поради големия брой хора, дошли на церемонията.

Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива. Експлозивът е взривен в 15,20 ч. Бомбата събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. На място загиват 134 души, а други умират по-късно от раните си. Броят на ранените е около 500. При покушението загиват 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и множество граждани, включително деца. По случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано. Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.

Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров — успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Ремонтът на църквата започва през юни 1927 г. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм, в който е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас. Днес от 11 ч. Съюзът на репресираните от комунистическия терор в България организира пред църквата почитане на жертвите на атентата.

Поклон пред паметта на жертвите на този кървав терористичен акт!