Управляващите предлагат до 6 г. затвор за лъжесвидетелстване и използване на СРС при разследването му

Управляващите предлагат лъжесвидетелстването да се наказва с до шест години затвор, което би го поставило в категорията на тежките престъпления и би позволило използването на специални разузнавателни средства при разследването му.

Сред позволените средства са подслушване, проследяване, филмиране и използване на служители под прикритие.

Предложенията са част от промени в Наказателния кодекс, публикувани за обществено обсъждане в правителствения портал за обществени консултации. Според мотивите на вносителите целта е да се противодейства на имотните измами, включително чрез т. нар. „кошаревски свидетели“, които срещу възнаграждение свидетелстват пред кметове или нотариуси за предполагаемо дългогодишно владение на имоти. По този начин може да бъде издаден констативен нотариален акт.

Предлага се наказание до шест години лишаване от свобода да се налага на всеки, който даде неверни показания пред нотариус или представи фалшиво завещание или пълномощно с цел разпореждане с недвижим имот.

Промените в Наказателния кодекс са част от по-широк пакет законодателни изменения, който включва и Закона за наследството, Закона за нотариусите и други нормативни актове. Сред предложенията са създаване на регистър на завещанията и въвеждане на по-ясни изисквания към пълномощните за сделки с недвижими имоти.

В момента лъжесвидетелстването се наказва с лишаване от свобода до пет години. Предлаганото увеличаване на максималното наказание с една година би превърнало престъплението в тежко по смисъла на закона и би разширило възможностите за използване на специални разузнавателни средства при разследванията.

При имотните измами често се използват свидетели, които пред кмет или в нотариална кантора заявяват, че определено лице е владяло даден имот в продължение на определен период, например 19 години. Такива показания могат да бъдат използвани при издаването на констативен нотариален акт.

Предлаганата промяна обаче засяга целия състав на престъплението „лъжесвидетелстване“, а не само случаите, свързани с имотни измами. Така разпоредбата би могла да се прилага спрямо всички лица, за които бъде установено, че са дали неверни показания пред орган на властта.

Сред останалите предложения е въвеждането на наказателна отговорност не само за съставянето или преправянето на документ, но и за използването му, когато чрез представянето му пред нотариус физическо или юридическо лице получи чуждо имущество без правно основание. Предложението обхваща както фалшиви завещания, така и неистински пълномощни.

В мотивите си Министерството на правосъдието посочва, че в тези случаи неистинският документ може да бъде използван за създаването на друг документ, който по произход е истински и представлява валидно правно основание за разпореждане с имущество.

Като пример министерството посочва хипотезата, при която чрез използване на неистинско пълномощно пред нотариус се извършва покупко-продажба на имот. В този случай нотариалният акт сам по себе си не е неистински документ, но удостоверява извършената сделка.

Предлага се и увеличаване на наказанието за злоупотреба с доверие, която често засяга уязвими лица. В момента наказанието е до три години лишаване от свобода или глоба от 100 до 300 лева. Предлага се то да бъде увеличено на до четири години лишаване от свобода или пробация, а глобата да бъде от 500 до 2500 евро.

Друга съществена промяна е свързана с начина, по който се преследва злоупотребата с доверие. В момента престъплението е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Министерството на правосъдието предлага то да стане от публично-частен характер. Така наказателното производство ще може да започва по инициатива на органа на досъдебното производство, но да бъде прекратявано по искане на пострадалия.

Според мотивите на министерството сегашният режим създава трудности за уязвимите лица, пострадали от подобни деяния, при защитата на техните права. Със законопроекта се предлага и осъвременяване на разпоредбите за компютърната измама с оглед използването на изкуствен интелект.

Предвижда се като нова форма на престъплението да бъде включено възбуждането или поддържането на заблуждение у някого с цел получаване на имотна облага чрез неправомерно използване на съдържание, генерирано или обработено чрез система с изкуствен интелект или друга информационна система. Става дума за съдържание, което имитира външния вид, поведението или изявление на друго лице и чрез което е причинена имотна вреда.

Според авторите на законопроекта, промяната цели да осигури правен отговор на случаите на измами с така наречените „дийпфейк“ материали, чието разпространение се увеличава с развитието на технологиите и изкуствения интелект. /БГНЕС