Ивайло Дичев, Дойче веле

Нов фронт на културни войни разцепи демократичните общества: за или против ваксините.

Нелепо, страшно, но факт - милиони хора днес се мобилизират срещу едно достижение на науката, което досега приемахме без да се замислим. И не защото като всяко човешко творение то има своите ограничени способности да решава проблемите ни, а защото се възприема като мега-символ на тиранията. В България най-голямата партия ИТН яхна антиваксърската вълна и вече ги виждаме в единен строй с „Възраждане“, които наскоро поискаха обезщетение за всеки ваксиниран, защото, според тях, хората били участвали в експеримент, без да знаят. Всевъзможни други протестни раздразнения се лепят към тази нова ракета носител - бежанците, еврото, Северна Македония, заплатите на депутатите и каквото още се сетите.

Ваксини и човешки права

Различни са мотивациите на антиваксърското войнство. Има наивни хора, които са гледали твърде много американски филми и вярват, че някой ще им вкара чипове в мозъците. Други изповядват една нова, мистериозна религия на тялото - размишляват денонощно какво ядат, как дишат, къде падат космическите лъчения. Трети просто имат нуждата да правят нещо напук на властта: да се възправят героично срещу тиранията и с отказа си да докажат, че са свободни и достойни хора. До самия край, изпод кислородната маска в интензивното.

Ще кажеш: субкултура, секта. Само дето в България тя сякаш е мнозинството. Учители, лекари дори. Подобни идентичностни битки доскоро се водеха срещу абортите, еднополовите бракове или правата на едни или други малцинства. Ще е интересно социолозите да ни кажат дали новите културни воини сега са същите. Има нещо общо в крайнодясната им ориентация, в прекомерната тревожност, в недоверието и агресивността. Но общият лайтмотив на подобни мобилизации са - странно, но факт - човешките права.

Заради човешкото право на осеменената яйцеклетка се борят срещу абортите в Полша, а според нашите националисти човешките права на българите били нарушавани, като се подкрепяли ромите. Сега е същото - да бъде принуждаван някой да се ваксинира било нарушаване на човешките му права. Разбира се, по европейските конвенции никой не може да бъде лекуван насила. Но в случаи, когато трябва да се предпази населението, властите са в правото си да действат - всичко е въпрос на мярка и контекст.

Вземете такъв пример: ако някой е решил да посегне на живота си, аз, разбира се, бих направил всичко, за да го разубедя. Но в края на краищата - негово решение и право. Само че ако реши да скочи от прозореца върху главите на минувачите долу, той вече не разполага с правото си да живее или не, а убива хора. По подобен начин стои въпросът с правото ти да караш пиян, да тровиш хората, като пушиш, да отказваш да пускаш детето си на училище. Свободата на човека свършва там, където започва свободата на другия. И не е лошо борците за правото да не бъдеш ваксиниран да се замислят понякога и за други видове човешки права.

Демократичното убеждаване в това, че има някакви неща, полезни за всички, все по-малко работи в съвременните общества. Защо ли? Ако се замислите, промени се самият смисъл на това прекрасно понятие за човешки права. В първата модерност то обозначаваше общото: онези неотменни характеристики, които всеки от нас има по силата на това, че е човек. В нашата постмодерна епоха човешко право е да си различен - да не се подчиняваш на общите неща, та дори на здравия разум. Антиваксърството е само един от поводите за този бунт срещу „системата“. Има хора, които са убедени, че Западът иска да ни накара да си сменяме пола. Други вярват на грозната лъжа, че не е имало Холокост, а евреите го били измислили, за да ни владеят. Защо такава енергия се инвестира и в борбата срещу ваксините - едно средство, което може много да помогне? Ами защото чрез тази война строим неповторими идентичности - като мюсюлманина, който замеря сатаната с камъни по време на хаджилъка.

А идентичностните войни са по определение без край. Обществата ни опитват да се запазят като във времето на чумата: прокарват граници. Твое човешко право е да не се ваксинираш, но няма да идеш в Гърция. А България скоро ще се превърне в здравна клоака, където никой няма да иска да ходи. Е, можем да възприемем зелените паспорти и да продължим да пътуваме, но ще загубим достойнството си, нали така?

Новите граници

Ресторантьорите, които протестират срещу антипандемичните мерки, повтарят, че не трябвало да се делим на ваксинирани и неваксинирани. А защо да не се делим, нали всеки иска да му се спазват правата: единият да бъде верен на героичната си антиваксърска идентичност, другият да бъде предпазен, доколкото го позволява съвременната медицина. Просто границите при нас, както вече в много други страни, ще започнат да се прокарват между ресторант и ресторант, между театър и театър: тук свободните, там - предпазените. Голямата вътрешна битка е къде да минат границите. Да се затворят места като нощните клубове, да се държат отворени началните училища и културните институции? Да се изолират старите и болните в някакви гета, та другите да могат да се разхождат свободно? Или, както пак ресторантьорите повтарят - ако ще ни затваряте, затворете всичко. Тъжен дебат в една нация, която е на път съвсем да се разпадне.

Министърът ни всъщност направи много хитър ход с това, че представи разделянето като освобождение за ваксинираните, а не като заробване на неваксинираните. Гениално! Само защо трябва тези последните да работят на 50% - ами остави ги да правят каквото искат. Един мрачен ФБ-постинг го нарече дарвинизъм, оцеляване на разумните. Да, но на следващия етап ще ни се наложи да прокараме граници и вътре в изнемогващата здравна система: рисковите клиенти да плащат повече, защитените - по-малко. После пък ще трябва да разделяме компании, семейства. Сложна работа са това правата...