Гражданите на страни от всички краища на ЕС смятат, че съюзът трябва да се развива като организация за проява на солидарност, но когато стане дума да се помага на друга страна, съгласието е за случаи на природно бедствие или голяма епидемия, не и за икономическа криза или масова безработица.

В държави като Холандия, Швеция и Финландия хората, готови по принцип да помагат на България, са малцинство, а във Франция групата на нежелаещите е само с 2 процентни пункта по-малка от тази на добронамерените.

Основната причина за това е, че мнозиноството европейци смятат, че ЕС е съюз на заможни държави и ако ще се помага, по-добре да се дават пари на бедни райони в Африка.

Това са част от изводите от мащабно проучване сред над 21 хиляди души от 14 държави, включително Великобритания (България не е включена), проведено през април от организацията YouGov.

Резултатът показва ясно, че ако се разчита на двустранни споразумения за помощ, страни, които са най-големи вносители в бюджета и фондовете на ЕС, не проявяват ентусиазъм да помагат с данъците си за тежки дългови или икономически кризи на друга страна член. Привърженици на "Европа на нациите", каквито в България са например ВМРО, трудно биха убедили и съмишленици в Унгария или Полша, защото дори в тези управлявани от евроскептици страни мнозинството от анкетираните граждани казват, че за разпределяне на помощ имат повече доверие на институциите на ЕС, отколото на националните си правителства.

Сходни са изводите на проучване за Европейския съвет за външна политика, разпространени през юни. В него над една трета (36%) от българите не одобряват повече разходи на правителството си в кризата, предизвикана от коронавируса. Всеки четвърти (25%) казва, че подкрепя "много по-слабо" подобна политика. Убедително доминира изборът средствата да дойдат от европейските институции. Делът на българите, избиращи на първо място очаквана помощ от институциите на Европейския съюз, е най-голям (37%) сред отговарящите на въпроса от кого очакват помощ за възстановяване.
Проучването на YouGov започва от общия, но много важен, въпрос към анкетираните каква е основната роля, която ЕС трябва да играе:
- защитник, т.е. да брани европейския начин на живот и благосъстояние срещу външни заплахи
- глобален играч, т.е. да бъде лидер по теми като климатичните промени, човешките права, световния мир
- пазарен съюз, т.е. да се засили икономическата интеграция, пазарната конкуренция и фискалната дисциплина.
В 10 от 14-те анкетирани държави водещият избор "защитаваща Европа". Гърция се отличава като единствената с мнозинство (57%), следвана от отговорите в Румъния (48%) и Унгария (47%). "Глобална Европа" не среща никъде подкрепа от мнозинството граждани, като най-голяма е групата в Швеция (42%), Великобритания (40%) и Дания и Германия (по 37%). "Пазарна Европа" среща най-много подкрепа в Италия (25%), Холандия, Полша и Румъния (по 20%).

Кога да се помага

Запитани за какво са готови за окажат "голяма помощ", хората в 13 от 14-те анкетирани държави посочват голямо бедствие като земетресение, например, епидемична или мащабна здравна криза или военно нападение. Всички без финландците са готови да се помага и при проблем, свързан с промяната на климата.

Но картината става по-разнородна, когато се повдигнат теми като бежанска криза, технологично изоставане и особено безработица или големи дългове. Страните от Южна и Източна Европа са отчетливо по-склонни да се помага при всички обстоятелства (с изключение на Унгария, където не искат да помагат при дългова криза или безработица). Но това традиционо са страни, получаващи помощ от ЕС или по-богатите държави в съюза. Никоя от северните и западните страни в анкетата не желае да помага при голяма криза на задлъжнялост или безработица. Повечето нямат желание и да помагат да ги догонват технологично изостанали съседи или членове на ЕС.
Според авторите от YouGov е очевидно, че европейците вярват, че ЕС трябва да координира подобни действия от името на членовете си, вместо страната им да се занимава самостоятелно. Почти всички (холандците и датчаните са разполовени в мнението си) предпочитат да има постоянна система за подпомагане на страни членки, изпаднали в затруднение, отколкото да се помага за всеки конкретен случай.

И тук има отчетлива разлика в очакванията на отделните страни към ползата от такава помощна система. В основни донори като Дания, Финландия, Франция, Германия, Швеция и Холандия хората не вярват, че някога ще получат повече средства, отколкото внасят, а в Гърция (66%), Испания (63%), Унгария ((57%), Румъния (53%) и Полша (46%) смятат, че помощта от подобен механизъм ще е по-голяма спрямо вноската, с която странат им участва в него.

На кого да се помага

Въпросът за помощта е задаван по принцип, за хипотетична държава в криза. Когато мислят за конкретна страна член на ЕС, анкетираните проявяват видима пристрастия, казват авторите на проучването.

Така например, в почти всички страни от анкетата (с изключение на Финландия) гражданите са по-склонни да помагат на Италия или Испания, но значително по-малко на Румъния или Унгария.

Великобритания бързо отпада от представата на европейците за солидарност - от 35-те държави, предложени на анкетираните за оценка, страната се оказва на 33-то място редом с Тунис и пред Колумбия. Само в Гърция, Дания, Полша и Румъния благосклонните да се помага на британците финансово не са малцинство. И не става дума, че Обединеното кралство е богата държава, защото доста повече от анкетираните са одобрявали помощ за Германия или Франция.

В този контекст за България групата с положително отношение да ѝ се помогне е с 16 процентни пункта по-голяма от нежелаещите, измерено средно за ЕС. Това съотношение е най-голямо в Румъния (51 пункта разлика между позитивно и негативно настроени за помощ при криза в България), Испания (33), Полша (32), Литва (30), Гърция (21), Германия (12).

По среден показател за ЕС има и страни, радващи се на по-малко подкрепа: Холандия, Германия, Кипър, Малта, Румъния, Люксембург и Унгария.

Източник: www.dnevnik.bg