В днешното издание на „Видимо и невидимо: Контрапропажганда“ доц. Невен Георгиев, от катедрата по Геология, палеонтология и изкопаеми горива на Софийския университет, професионално обяснява нуждата от проучване, добив, преработка и рециклиране на полезните изкопаеми, които напоследък наричаме „редкоземни минерали“. Те всъщност са част от стратегическите суровини, от които се нуждае световната икономика, за да работи. Критичните и стратегическите суровини, взети заедно, често изпитват въздействието на геополитически фактори, които влияят върху производството и доставките им. Оказва се, че могат да бъдат и причина за война.

„Критични суровини са тези, без които икономиката в момента се задъхва, и ако не й бъдат осигурени, може да се стигне до стагнация. Коя суровина е стратегическа, зависи от нуждите на страните в конкретния момент. Стратегическите суровини могат да са част от критичните суровини, но не е задължително някоя суровина да бъде критична, за да бъде стратегическа“, обяснява доц. Георгиев. 

Не съществува общоприета дефиниция за критични и стратегически суровини, всички държави имат свои собствени списъци и критерии. „Доминацията на Китай в редкоземните елементи обаче е безспорна. Той  е основен производител на редкоземни минерали и затваря около 90-100% от пазара на продукти, свързани с тези суровини, което поставя Европа в суровинна зависимост от Китай“, обяснява експертът. Той цитира една от целите на  Европа: да увеличи собствения добив на стратегически суровини до 10% през следващите 5 години. Рециклирането също е от важно значение за устойчивото управление на ресурсите.

Според доц. Георгиев войната в региона засилва политическото значение на минералите. Украйна разполага с потенциал за получаване на ценни ресурси, но конфликти и политически обстоятелства пречат на разработването им. Това поражда въпроси относно стратегията на Европа и Съединените щати по отношение на ресурсите в района. „ Пазарлъкът обаче не е само за за това, което има Украйна като доказани находища, а и за потенциала ѝ, който още не е изследван. В последните дни слушах коментари, че видите ли, русия била окупирала каквото и трябвало като като ресурс в  източната част на Украйна, и западната не я интересувала, което е нелепо. Нямам представа обаче доколко на икономиката на Съединените щати са необходими тия ресурси и доколко Украйна може един вид да се отплати за помощта по този начин, защото в световен мащаб добивът на редкоземни минерали в Украйна е нула“.

Експертът е подчертано критичен към политиката на България в областта на проучването и добива на полезните изкопаеми, с които разполага страната. „ Ако в Европа за критични суровини започна да се говори и да се правят изследвания веднага след икономическата криза 2008, у нас този разговор започна едва преди година. Освен това няма държава в Европа, в която да липсва функционираща национална геоложка служба, ние сме единствената. Ние не знаем какво имаме, в момента разчитаме на това, което е било направено до около 90-те години. Продължаваме да тупаме брашнения чувал от времето на социализма. Законът ни за подземните богатства на практика не търпи конкурентна среда, макар формално да е точно обратното“, констатира с горчивина доц. Георгиев.

Той обаче е на мнение, че ако се сключи споразумение за редкоземните минерали между САЩ и Украйна, то ще е от полза за Украйна. „Това  ще даде някакъв приоритет на големи фирми от Съединените американски щати да търсят, да проучват, и евентуално ако намерят, защото това е много дълъг и сложен процес, да разработват намерените ресурси. Но в крайна сметка това първо ще донесе нови технологии в Украйна, второ - голямо количество работна ръка в една държава която предстои да се възстановява от война. Това ще е от изключително значение за нея.