Нова интрига с мирис на кръв тресе отново Сараите, а главно  действащо лице е самият почетен председател на ДПС Ахмед Доган. Оказа се, че стари десари пак са скроили номер на Сокола - че е поръчан за отстрел като вреден дивеч, а големият му душманин е самият турски президент Ердоган. Главно действащо лице в интригата се оказва бившият депутат от ДПС и говорител на партията Иван Палчев. Палчев се е легитимирал в годините на комунизма като журналист в БНТ, но реално е работил за Шесто на ДС. По-късно бе вграден като опорна точка от службите в етническата партия на Доган. След парламента, пак с помощта на ДПС Палчев се завъртя в дипломатическите среди, а през последните години се изживява като автор на фолклорна книга за Сокола, ласкател и медиен анализатор на посланията му.

Само ден след реферндума в Турция  - на 17 април, Иван Палчев изпраща

писмо до Ахмед Доган

То  е публикувано в сайта epicenter.bg, по молба на автора. Шефът на изданието признава, че пуснали текста на доверие, след като Палчев ги уверил, че всичко е съгласувано с шефа и той нямал нищо против да се даде гласност. Три дни по-късно обаче Доган реагира, че в писмото, което Палчев изпратил лично да него, и в публикуваната версия в електронния сайт има явни разлики, но изключително важен е един пасаж, станал публично достояние, който обаче отсъства в неговото писмо:

"Преди няколко дни един ми каза съвсем сериозно, че вече си «поръчан» и дори било платено за това. Човекът не знаеше от кого, но беше явна алюзията за Турция. Над 50 години се занимавам с изследване на атентатите и тероризма в човешката история. Оказа се, че Турция е сред малкото държави, използували през ХХ век атентатите извън границите си за постигане на националните си цели. Да не би да има промяна?"

За пореден път играчи около Доган насаждат опасни внушения и страхове – първо към самия почетен политик, че в съседна държава се подготвя покушение срещу него. А във втори план се настройва българското общество, че Турция е готова дори и чрез политически убийства да провокира напрежение в страната ни, и да налага свой имперски тон в българската държава.

Като основната причина за напрежението и страховете, шестакът Палчев

пробутва образа на ДОСТ и Местан

Писмото просто беше ария от цялата предизборна оперета, която националисти, комунисти, десари и руски слуги внушаваха на българите, с цел да покажат Доган като новия патриот и Левски, а опонента му Местан - като турски агент и предател. Манипулацията на Палчев наистина е любопитна и заслужават анализ.

През годините Доган неколкократно става център на подобни активни мероприятия, свързани със специалните служби или с техни бивши агенти, обслужващи днес задкулисни властови центрове. Подобен сценарий бе разигран преди 10 години, с измислена бойна група в Турция, която подготвяла убийството на един от стълбовете на Тройната коалиция. От тогава Доган е с непрекъсната тежка охрана от НСО, а на група турски бизнесмени им бе забранено за 10 г. да влизат у нас. Истината – сапунен мехур, но Доган се превърна в най-пазеният човек в държавата, а данъкоплатците плащат милиони всяка година за безценния му живот. По-късно

скелетът на страха бе изваден от гардероба

и с мнимият атентат, организиран от Октай Енимехмедов срещу Доган. Целта – политикът, рожба на ДС, винаги да бъде държан в страх и напрежение за живота си от тези, които чрез него управляват управляващите.

Но в настоящия епистоларен скандал е трудно да се каже, дали цялата интрига е истина, защото при Доган почти винаги и сценариите, и декорите, и актьорите са бутофарни и фалшиви.

В писмото Иван Палчев констатира: „Вече за всички е ясно, че си обявил война на новия Падишах (Ердоган, б.р.). Още от момента, когато сиктирдоса Лютви Местан. После писмото за Руската Душа – привидно нямаше отношение към темата, но през много криволици и околни пътища пак се стига до нея.

И накрая вулканичното изригване „Играта е ва банк!“ Пред очите ми са ошашавените физиономии на разните му патриоти, националисти, ляво-десни и горе-долни субекти, които се мъчат да преглътнат възклицанието си: “К,во става?“

След като разкрива Доган като главния враг на Ердоган, биографът му стига до революционното заключение, че шефът от Сараите при един конфликт между Турция и България може да се превърне в

новия Иван Шишман

и за него народът да запее песни. Развръзката ще дойде, след след като българите осъзнаят, че при конфликт със съседите, ордата им (така Палчев нарича българската армия, б.р.) не може да реагира, защото е само от две дивизии, в които войниците са старци над 75-годишна възраст, младите са избягали по чужбина, а освен това в страната живеят над 1 млн. цигани, които няма да си мръднат пръста, за да пазят някаква си Родина.

„Поредният педераст външен министър на България и брат му – човешко недоразумение във вид на военен министър (само Палчев и Доган знаят кой се крие зад тeзи персони - б.р. ), ли ще поведат българите в последната им битка?“, пита в писмото с циничен тон бившият депутат-агент на ДС. Така стига до кулминацията, в която идва ред за титаничната роля на Доган:

„И тогава българите ще си спомнят, че имаше един Ахмед Доган, наше момче, дето всичко правеше цивилизовано и както трябва. Ама ние не го припознавахме за лоялен наш съотечественик.

И ще запеят песни – като тези за Иван Шишман.

Бъдещ опълченец: Иван Палчев Същий.“

Така завършва трогателното писмо на Палчев.

Вероятно, обаче, след като е изтрезнял от ласкателствата на бившия си депутат, Доган е осъзнал, че нещо хич не му допадат ролите на главен враг на турския президент и опълченец, който да брани България от падишаха. Не е изключено да го е раздразнила и ролята, която му отреждат – на новия Иван Шишман. Извън фолклора и възпяването, образът на този владетел съвсем не е от най-симпатичните. Историята е спестила доста истини  в учебниците, свързани с  края на живота му – завършва земния си път позорно, като васал на султана, клел му се във вярност. Доган едва ли би приел такава развръзка на „смъртната му мъст“ с Ердоган. А освен това и тезата, че е

главният душманин на Ердоган и Турция

е крайно неприемлива за шашардисания му електорат. Така, за да се измие създаденият в писмото от Палчев неприемлив образ, се спретва интригата с подменените писма и липсващият пасаж.

Политици, които са били близко до повелителя от боянските Сараи, твърдят, че той е способен на подобни интриги и манипулации, а царедворци като Палчев винаги са готови да заменят удобно ролята на опълченец с обикновена жертва на случайността. Именно така Иван Палчев обяснява разминаванията – вината била негова, станало недоразумение, фашивият цитат бил уж част от книгата му, а заплахите за живота на Доган - са стари.

Извън автентичността на оправданията, за обществото остава гадното усещане от поредната ченгесарска манипулация, но и предчувствие за нерадостната ни съдба – да възпяваме поредния предател като нов Иван Шишман.

Б.Р. Ето  и цялото писмо на Палчев до Доган: