Момчил Дойчев

За мене творчеството на Кристо е вик за свобода. Самият той - беглец от едно опаковано, задушено от  комунизъм, корупция, омраза, завист и злоба смачкано общество, с опростачена и смазана от терористична експлоатация маса от населението - не случайно избира този новаторски подоход на мащабни проекти, които се виждат от Космоса - от една страна, а, от друга - да опакова други обекти, като с това се опитва не да ги дехуманизира, а да им даде друга перспектива. Но идеята е след това опакавката да падне и те да придобият първоначалният си облик. 

Кристо не се върна и не опакова нито един обект в България. Това е проблем, показващ, че истинска трайна европейска промяна у нас все още не е настъпила, въпреки заклинанията. Все още някои обекти, подходящи за опаковане - като МОЧА например - не са опаковани. Но те следва след евентуално опаковане да бъдат изпратени там, където им е мястото. А то не е в България, не е в Европа...