Огнян Минчев*

В публичното пространство витаят имена на хора - на многобройни, различни, несъпоставими един с друг хора... С различни качества, с различни възможности и потенциал да бъдат припознати като лидери. Това са кандидат-кандидатите на партиите за президент на България. До изборите за президент останаха по-малко от два месеца, но на терена стои сама кандидатурата на Радев за преизбиране и още няколко маргинални кандидатури. Тази политическа ситуация не е здравословна. Тя е болна ситуация, тя изразява невъзможността на българския политически елит да отговори на потребностите на българското общество за лидерство в намръщения свят, който ни заобикаля. 

Принадлежа към гражданската общност, която не желае да види Румен Радев преизбран за втори мандат. Този човек дойде в креслото на държавен глава без никакъв политически опит. През изтеклите пет години той не демонстрира политическа компетентност. Основно изискване на позицията на държавния глава по конституция е да осъществява динамичен международен диалог с лидерите на другите страни, за да решава проблемите на България. През своя мандат Радев не успя да се справи с тази задача. Ставаше и сядаше на международни форуми със странната претенция да се махнат санкциите срещу Русия - санкции, наложени заради брутално потъпкване на международното право. Споменаваше Русия преди да е споменал България. Напоследък го спрягат за "американски човек". Не си представям какви са тези американци, които биха го припознали за "свой човек". Такова понятие - "свой човек" - в Америка не съществува. В моята Америка, в Америка, която познавам и обичам има можещ човек и човек, който не се справя. Има човек, на когото можеш да разчиташ и такъв, на когото не можеш да се довериш. В Америка има популярен принцип дали можеш да гласуваш за някого - би ли си купил от него кола на старо. На пръстите на едната си ръка мога да преброя българските политици, от които бих си купил кола на старо. Радев не е от тях. Не защото ще ме излъже - а защото по всяка вероятност него вече са го излъгали като си е купувал колата. 

Но моето неприемане на Радев за втори мандат не е причина да се изисква навременната поява на сцената на алтернативни кандидати. Основната причина за това изискване е общественото мнение да има време и възможност да оцени в реален публичен дебат позициите на основните кандидати за президент, да прецени възгледите им и чисто човешките им качества. През последните седмици имената на немалко стойностни хора, всеки от които би могъл да бъде българския президент бяха пуснати в общественото пространство с една единствена цел - да бъдат изгорени, да угаснат като метеори в светкавичните опити да бъдат окаляни. Не искам да ги споменавам. Чудя се обаче кои имена останаха неспоменати - имена на стойностни хора, на които все още можем да се доверим. Сега четем имената на възможни кандидати на Демократична България. Дано не споделят участта на предходните споменати. Към всички тези хора изпитвам искрено уважение. Бих се радвал да видя някои от тях като успешни кандидати за президент. Но докато партийните ръководства мълчат, жълтата мълва, направлявана от заинтересованите опоненти ще ги въргаля в собствената си смет. 

В Америка кандидат президентската кампания продължава минимум година - с различните си етапи, започвайки от вътрешно партийните състезания и излизайки на финалната права с кампаниите на двамата победили кандидати. Америка е богата страна, където политиката е важна и като шоу. В България можем да си спестим разходите за шоуто, но не бива да си спестяваме разходите - на време, на внимание и на пари - които ще ни позволят да направим подходящия избор. Както на президент, така и на другите значими публични позиции. Между другото - в някои страни с парламентарно управление гласоподавателите пряко избират и премиер. Не е лоша идеята, нали? 

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на анализатора, заглавието е на Faktor.bg