В страните от Източното Средиземноморие и Близкия изток до 2050 г. 89% от търсенето на енергия може да бъде посрещнато от мащабни възобновяеми енергийни източници, показва ново проучване на Кипърския институт, цитирано от БНР.

За научните му изследвания, свързани с климатичната криза, институтът бе отличен с наградата на Парламентарната асамблея на Средиземноморието за 2024 г.

Слънчевата и вятърната енергия в Източното Средиземноморие и Близкия изток имат огромен потенциал, заради който 7 страни от региона могат да станат нетни износители на енергия до 2050 г. Прогнозата е от проучването, проведено от Центъра за върхови постижения за изследване на климата и атмосферата (CARE-C) на Кипърския институт.

Египет ще се превърне в „суперсила, произвеждаща енергия“ и в център на възобновяемите източници в региона. Гърция, Оман и Йемен имат най-голям потенциал за експлоатация на офшорни вятърни електроцентрали, а Кипър ще се нуждае от капацитет за съхранение на слънчевата енергия, се казва още в доклада.

Удостояването на Кипърския институт с годишната награда на Парламентарната асамблея на Средиземноморието е признание за значимия му принос в изследванията на климатичните промени в региона, отбеляза неговият президент проф. Ставрос Малас.

Парламентарната асамблея на Средиземноморието е международна организация, обединяваща парламентите на 34 страни от евро-средиземноморския регион и Персийския залив.

Проф. Малас съобщи и че на международна конференция през септември в Кипър (в град Ларнака) ще бъдат обсъдени следващите стъпки по Регионалния план за действие за справяне с въздействието на климатичната криза в Източното Средиземноморие и Близкия изток.

Планът бе разработен под научното ръководство на института съвместно с изследователи от други страни в рамките на Инициативата на Кипър за климата. На срещата на върха COP27 през 2022 г. 10 държави от региона приеха обща декларация за действия по него.