„В процеса на изграждане на развито социалистическо общество непрекъснато нараства значението на художествено-творческата интелигенция и средствата за масова информация… Спокойната и творческа обстановка, която съществува в тези среди, се дължи на правилната партийна политика и системните грижи на др. Тодор Живков към творците на културата“.

Това е само малка част от „умозаключенията“, правени от Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия по отношение на процесите в интелигенцията във втората половина на 70-те години на ХХ в. в един от своите документи, които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен доклад относно: Състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС сред художествено-творческата интелигенция и работещите в средствата за масова информация от 1976 г.

От него става ясно, че всичко, което в творческите срещи е възприемане като антипартийно, се обяснява, че е в „резултат на идеологическото въздействие, оказано от външния противник и от някои враждебно настроени, а така също и под влиянието на някои други фактори (кариеризъм, творческо безсилие, незадоволени амбиции, корупция и др.).“

Отбелязано е, че отделни творци „отричат ръководната роля на БКП в областта на литературата и изкуството, отстъпват от метода на социалистическия реализъм и класово-партийния критерий при оценка на културни ценности, злословят, че са лишени от творческа свобода, клеветят социалистическата действителност“.

Като такива творци са посочени творците Иван Рудников, Михаил Величков, Георги Божилов – Слона, Блага Димитрова и Йордан Василев.

Шесто управление на ДС не е пропуснало да отбележи, че някои от западните радиостанции като „Свободна Европа“ и „Дойче веле“ се опитвали да въздействат на художествено-творческата интелигенция, „подбуждат я към създаване на опозиция на партийната политика“.

Подчертано е, че в тази насока най-активно са използвани „изменниците“ – писателите Георги Марков и Димитър Инкьов – политически емигранти, както и друг политически емигрант Петър Семерджиев, бивш кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП до 1948 г., който е осъден на затвор като трайчокостовист, но през 1973 г. успява да напусне НРБ и да не се завърне.