Европейската комисия прогнозира увеличение на инфлацията; понижаване на растежа на икономиката и запазване на темпа на растеж значително над средния за ЕС. Това показват данните от есенната икономическа прогноза за 2018 на Европейската комисия в частта за България.

Според данните ръстът на икономиката през 2018 г. се понижава от 3.8% на 3.5% заради по-слабия износ от 3.8% на 3.5%. Темпът на икономически растеж в България остава 2.1%, което е над средното за ЕС. Очакванията за инфлацията се повишават от 2% на 2.6% в резултат на повишените енергийни цени, като се очаква инфлацията да се понижи до 2% през 2019 и 1.8% през 2020. Брутният вътрешен продукт се очаква да продължи да расте стабилно през 2019 и 2020, съответно с 3.7% и 3.6%.

Устойчив растеж на фона на голяма несигурност в еврозоната

Прогнозата за еврозоната е да има устойчив растеж на фона на голяма несигурност. Очаква се растежът в еврозоната да намалее от най-високата си за период от 10 години стойност от 2,4 % през 2017 г., на 2,1 % през 2018 г., преди да падне допълнително на 1,9 % през 2019 г. и 1,7 % през 2020 г. Същото развитие се очаква и за ЕС-27 - прогнозите сочат, че растежът ще бъде 2,2 % през 2018 г., 2,0 % през 2019 г. и 1,9 % през 2020 г.
Прогнозите са изготвени в контекста на голяма несигурност и съществуват много взаимосвързани рискове от влошаване на ситуацията. Реализирането на който и да е от тези рискове може да увеличи останалите и да засили тяхното въздействие.

Безработицата продължава да намалява

Условията на пазара на труда продължават да се подобряват през първата половина на 2018 г., като ръстът на заетостта остана постоянен, дори когато икономическият растеж започна да се забавя. Според доклада създаването на работни места ще продължи да бъде подпомагано от постоянен растеж и от провеждането на структурни реформи в някои държави членки. Очаква се безработицата в еврозоната да се понижи до 8.4 % през тази година, а след това до 7.9 % през 2019 г. и 7,5 % през 2020 г.

Инфлация, стимулирана от цените на петрола

Инфлацията в еврозоната се очаква да достигне 1.8 % през 2018 г. и 2019 г. и да спадне до 1.6 % през през 2020 г. Нарастването й се дължи на на цените на петрола. Възможно е силните положителни базови ефекти да продължат през първото тримесечие на следващата година. Въпреки че същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе сравнително ниска досега през тази година, очаква се тя да се утвърди отново като основен двигател на общата инфлация през 2020 г. поради увеличението на заплатите на фона на затягането на пазарите на труда.

Равнищата на дълга намаляват

Според прогнозите дефицитът на консолидирания държавен бюджет в еврозоната ще продължи да намалява спрямо БВП тази година благодарение на по-ниските лихвени разходи. Очаква се намалението да спре следващата година за първи път от 2009 г. насам с превръщането на фискалната позиция в леко експанзионистична през 2019 г., преди тя да стане като цяло неутрална през 2020 г. Прогнозите сочат, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет на еврозоната ще нарасне от 0.6 % от БВП през 2018 г. на 0,8 % през 2019 г., след което ще намалее до 0,7 % от БВП през 2020 г. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет на ЕС-27 ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2018 г. на 0,8 % през 2019 г., след което ще намалее до 0,6 % от БВП през 2020 г. Като цяло се запазва тенденцията за значителни подобрения в сравнение с преди десет години, когато дефицитът през 2009 г. достигна върхова стойност от 6.2 % в еврозоната и 6.6 % в ЕС.