Парите от ЕС са довели до вдигане на заплатите с над 15% и до нараствате на Брутния вътрешен продукт на страната с близо 12%. Това става ясно от доклад на Министерството на финансите за ефекта на фондовете на ЕС върху икономиката на страната от приемането ни за член на Общността до края на 2016 г, съобщава "Стандарт". 

През първия за страната програмен период (2007–2013 г.) беше получен достъп до средства от ЕС в размер на 9,4 млрд. евро. Към 30 юни 2016 г. усвоените средства от европейските фондове са над 9 млрд. евро, като степента на усвояване е 96,6%. Над 60% от привлечените в икономиката средства от ЕС са усвоени в периода 2013-2015 г. Общият ефект на тези пари върху икономиката ни се изразява в кумулативно нарастване на БВП с 11,5% към края 2016 г. над базисния сценарий при липсата на пари от ЕС, се посочва в доклада. 

През втория за страната програмен период (2014–2020 г.) е получен достъп до 9,9 млрд. евро от ЕС. В сравнение с периода 2007–2013 г. това е ръст с 5,2%. Към 30 юни 2016 г. изпълнението на преобладаващата част от програмите е в начална фаза, като са извършени плащания на обща стойност 293 млн. евро, в т.ч. средства от ЕС в размер на 241 млн. евро. Ефектът от тези пари се оценява на ръст на БВП с 0,4% до края на годината. Така общият ефект от парите от ЕС е нарастване на родната икономика с 11,9%. Това се дължи основно на положителните ефекти от правителствените разходи върху производството, а оттам и върху частното потребление и инвестициите. 

Един от най-важните ефекти от усвояването на парите от ЕС за програмния периода 2007-2013 г., със силно положително въздействие върху българската икономика, е нарастването на обема на частните инвестиции – с 22,3% към края на 2016 г. спрямо сценария, в който не получаваме пари от ЕС. Парите от следващия програмен период се очаква да доведат до ръст на инвестициите с още 1,9% до края на годината.

Друг положителен ефект от изключителна важност за икономиката на страната е намаляването на безработицата. В резултат на усвояването на парите от ЕС към края на 2016 г. коефициентът на безработица в страната ще бъде с 6,9 процентни пункта по-нисък отколкото би бил без притока на тези средства. В същото време, броят на заетите лица в икономиката ще се уве-личи с 15,2% към края на 2016 г. само благодарение на парите от първия програмен период (което означава близо 390 хил. заети по-вече).

Към края на 2016 г. кумулативното увеличение на средната заплата благодарение на парите от ЕС за периода 2007-2013 г. е 14,9%, а средствата за периода 2014-2020 г. ще вдигнат заплатите с още 0,2%. Увеличението на заплащането е един от факторите (заедно с нарастването на производството и заетостта), които обясняват и положителната динамика на частното потребление. Кумулативно към края на 2016 г. то ще бъде по-високо с 14,4% в сравнение със сценария без еврофондове. 

Благоприятно въздействие на европейските средства се наблюдава и по отношение на конкурентоспособността на българската икономика. Това води до увеличаване на износа. Вносът също нараства благодарение на парите от ЕС, тъй като много от инвестициите са в оборудване, което не се произвежда в България. 

Като цяло влиянието на европейските средства върху състоянието на публичните финанси е положително. В резултат на усвояването им приходите в държавния бюджет под формата на нараснали данъчни постъпления надминават разходите, свързани с усвояването на парите от ЕС. Към края на 2016 г. натрупаният положителен ефект върху бюджетния баланс ще бъде в размер на 2,14 процентни пункта от БВП. 

Ефекти на парите от ЕС до края на 2016 г. 2007–2013 г. 

Показател Пари 2007-2013

Пари 2014-2020 

Ръст на БВП 11,5% 0,4% 

Износ на стоки и услуги 1,7% 0,02%

Внос на стоки и услуги 7,8% 1,5% 

Текуща сметка, % от БВП -1,4 п.п. -0,9 п.п. 

Частно потребление 13,9% 0,5%

Частни инвестиции 22,3% 1,9% 

Заетост (15-64 г.) 15,2% 0,9%

Безработица (15-64 г.) -6,5 п.п. -0,4 п.п. 

Средна заплата 14,9% 0,2% 

Инфлация 4,6% 0,04%

Бюджетен баланс, % от 

БВП 2,1 п.п. -0,04 п.п.