Турската политика е уязвима за военното и икономическо влияние на Русия. Подобни заключения индиректно правят изследователите на американската неправителствена корпорация RAND в доклад, озаглавен „Националистическият курс на Турция“. Мненията на експертите частично съвпадат с мненията на опозиционните турски политици, пише руският вестник “Независимая гаезта“.

Лидерът на Народнорепубликанската партия (НРП) Кемал Киличдароглу заяви наскоро, че Москва формира външнополитическата линия на Анкара. В Либия и Сирия, каза той, думите на Владимир Путин са от решаващо значение. Експертите на RAND смятат, че Русия и Турция преминават към стратегическо партньорство. Въпреки взаимодействието на редица теми, турският елит внимава с намеренията на руското ръководство, записват американски изследователи.

В тази връзка турците са склонни да търсят помощ от основния си партньор в НАТО - САЩ, когато настъпят големи форсмажорни обстоятелства. Въпреки това експертите не могат да не признаят, че външната политика на Турция е силно зависима от руската. "Поради своята уязвимост към руския военен и икономически натиск Турция се придържа към стратегия за балансиране между НАТО и Русия", се казва в доклада.

Изтъквайки петте елемента на руско-турските отношения (разширяване на партньорствата в търговията и енергетиката, противодействие на външната политика на западните страни, „разчитане на авторитаризма“, поддържане на регионална автономия в Черноморския регион и разширяване на влиянието в Близкия изток), американските изследователи заключават, че противоречията и разминаването на интересите между Русия и Турция ще продължи. Управлението на тези рискове ще зависи от взаимното съгласие за разширяване на влиянието по между им. „Въпреки това, дори ако Турция е готова да приеме Русия по много въпроси, неволен конфликт може да подкопае целия процес на дългосрочно сближаване“, се казва в проучването на RAND.

"Желанието на Русия да предизвика и подкопае западните институции представлява още един набор от възможности и потенциални проблеми за отношенията", пишат експерти от неправителствена корпорация. - Докато разочарованието от неуспешния процес на присъединяване към ЕС и евразийските фактори в Турция може да доведе до краткосрочно сътрудничество с Русия, то дългосрочната стратегическа връзка ще наложи Турция постоянно да се откаже от своите съюзници по НАТО или поне да се отдалечи от западните институции, действащи срещу интересите на Русия. " Експертите смятат, че това би било много рискован курс в момент, когато Руската федерация „все по-често предизвиква европейските стандарти за сигурност“.

Топлите отношения между Турция и Русия изостриха разликата в исторически близкия съюз между Анкара и Вашингтон и повдигнаха въпроса за перспективите за техните отношения, обръщат внимание изследователите на RAND, но и отбелязват: „Конкуренцията на интереси и потенциални горещи точки в руско-турските отношения показват, че е преждевременно да считаме това за нова парадигма. " Като се има предвид, че Турция беше една от малкото страни-членки на НАТО, които се ангажираха с колективната сигурност в трудни времена, тя можеше да си осигури „подкрепа на Северноатлантическия алианс по време на възможна криза с Русия“, предполагат експерти.

Отчасти турските институции споделят страховете на експертите от RAND относно уязвимостта на Турция към руската политика. Доста ясна в това отношение беше речта на Киличдароглу, който оглавява най-голямата опозиционна фракция в турския парламент. „Зависимостта на Турция от Русия нараства“, така порталът Arab Weekly цитира лидера на НРП. - Ние сме зависими от до 60% от Русия в енергийния сектор. Това е грешно. " По отношение на регионалните кризи, над които Москва и Анкара се опитват да си сътрудничат, Килидаролулу отбеляза: „По-важното е, че Путин започна да оформя външната политика на Турция. Думите на Путин са особено важни за Либия и Сирия. "

Недоволството от линията на президента Реджеп Тайип Ердоган е регистрирано сред обикновените турски избиратели. Така проучване, проведено от социологическия център Metropoll, който е базиран в Анкара, показва, че парламентарната коалиция на президентската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото действие (ПНД) е одобрявана само от 51% от турците. Това означава, че населението е почти разделено в оценката на държавната политика. Критиката на към ПСР обикновено се свързва с продължаващата икономическа криза в страната, както и с военните кампании в Либия и Сирия. Директорът на Metropoll Озер Сенкар обаче казва: избирателят не е сигурен, че опозицията може да предложи нещо коренно различно.

Определящият фактор за турските власти е атмосферата в армията, но дори сега тя е натрупала отрицателен потенциал. „Офицерите от средното ниво са изключително разочаровани от военното командване и са загрижени, че ще бъдат отстранени от длъжностите си по време на текущи чистки“, се казва в доклада на RAND. "Това недоволство може дори да доведе в някакъв момент до нов опит за преврат, а Ердоган, изглежда, приема сериозно тази заплаха."

(източник: Фокус, превод: Юлиян Марков)