Няма съмнение, че македонците са си македонци и че македонският език си е македонски език. В проектодоклада ми за Северна Македония има няколко препратки към признаването на македонския език и македонската идентичност. Българските евродепутати лично ме атакуват заради текста, заяви докладчикът на Европейския парламент (ЕП) за Северна Македония Томас Вайц.

ЕП е напът да приеме доклад за напредъка на Северна Македония към ЕС, в който на четири места ще се съдържа признание на македонската идентичност и език. Това ще е вторият законодателен орган в Европа след германския Бундестаг, който на 15 юни 2023г., със своя резолюция призна македонската идентичност и език, без ответна реакция от българска страна. 

„Няма съмнение, че македонците са си македонци и че македонският език си е македонски език. Дори съжалявам, че има нужда да го казвам. Но има нужда да го кажа поради това, че от българска страна бяха повдигнати въпросителни за това, че македонският език е самостоятелен език, различен от българския. Македонската идентичност е била поставяна под въпрос не само от българските съседи, но и по-рано от гръцките съседи. Затова в проектодоклада е включена реалността за независима македонска идентичност и език, те са ясно споменати.“, каза Вайц.

Докладчикът очаква „мнозинство за конструктивен доклад, защото в Европейския парламент има голямо мнозинство от групи, които подкрепят процеса на присъединяване на Северна Македония.“

„Не мога да отрека, че българските членове на Европейския парламент са недоволни от текста. Те изразяват това публично и в българските медии. Те дори стигат дотам, че лично ме атакуват за предубеденост. Има дори случаи, в които се твърди, че съм корумпиран от Северна Македония, което аз напълно отричам. Няма плащания, няма услуги, нищо. Заедно с моите колеги от либералите, социалдемократите и от Европейската народна партия, се опитваме да подготвим реалистичен доклад за ситуацията, в която се намираме. Споменах и случаи на реч на омразата, престъпления от омраза срещу различни групи. За съжаление, виждаме това и в различни страни. Също така се постарах усилено да включа българските членове на Европейския парламент и техните легитимни искания, както и българската общност да бъде спомената в доклада. В моя проект е споменато веднъж конкретно българската общност.“, продължи той.

Той твърди, че се е опитал да подготви „балансиран доклад, който да позволи на българските му колеги „да се откажат от блокадата на процеса на присъединяване и да се включат в конструктивния подход“.

„Все още се надявам, че на гласуването следващата седмица те ще се присъединят към конструктивния подход в подкрепа на присъединяването на съседната им страна, Северна Македония, към Европейския съюз.“, каза Вайц пред „360 степени“.

Според него докладът не е предназначен да угоди на настоящите правителства в Скопие или България: „Този доклад е доклад на Европейския парламент и ЕС относно ситуацията в страната и подчертава положителните развития. В него се подчертават и някои все още съществуващи опасения, както и необходимостта от реформи. Следователно, този доклад няма за цел да се намесва или да се вмешава и във двустранните отношения между Северна Македония и България. Аз съм австрийски гражданин и като австрийци сме се научили да общуваме със съседите си, да признаваме общата си история, да работим върху общо тълкуване на историята. Но в моя случай аз живея на границата между Австрия и Словения и на Австрия и Словения им отне повече от 50 години, за да стигнат до горе-долу общо тълкуване на общата ни история. Това е дълъг процес, който се надявам да се осъществи по конструктивен начин между България и Северна Македония. Но това не е темата на този доклад. Този доклад е за отношенията между Европейския съюз и Северна Македония и за актуалното състояние на процеса на присъединяване и се фокусира върху това.“

Вайц допълни: „крайният резултат ще бъде известен тогава, когато видим как са гласували различните членове на Европейския парламент, особено в Комисията по външна политика. Но подготвеният проект ясно разглежда необходимите стъпки за следващата фаза – започването на преговорите. По същество това повтаря това, което Европейската комисия вече ясно заяви – че няколко малцинства трябва да бъдат включени в Конституцията или така наречените конституционни промени, за да можем най-накрая да започнем преговорите за присъединяване, съществената работа по присъединяването. Тези конституционни промени са обявени за общия интерес на Европейския съюз, Северна Македония, а България се е съгласила да не блокира процеса, ако тези промени бъдат приети в парламента (на Северна Македония).“/ БГНЕС