Научният ръководител и рецензентите на шнорхел-премиера Пламен Николов, кандидат от „Има такъв народ“ са свързани в миналото с школата на диалектическия материализъм и марксизма. В различни периоди на научните си кариери проф. Валери Динев, проф. Иван Калчен са работили за ЦК на БКП. Авторът пък на популярните през 80-те години на миналия век „Етюди за смъртта“ проф. Калчев дори на два пъти е бил вербуван от Шесто на ДС.

Всъщност Николов е станал доктор по философия в бившата катедра „Диалектически материализъм“ – идеологически юмрук на партията, а днес преобразувана в катедра „Филоксофия“, коментират източници на Faktor.bg. Няма как ветераните от идеологическия фронт на БКП да не са оказали влияние и върху възгледите на младия учен, който беше представен като „доктор на науките“. Реално Николов има образователно-научна степен и е единствено доктор по философия. А с нея може да се стигне до доцент. Но бъдещият кандидат за премиер категорично няма защитена по-високата степен -  „доктор на науките“ на която се радват други сериозни учени в България, категорични са от СУ “Климент Охридски“. Подозрение буди и фактът, че в Регистъра за академични длъжности и дисертации не са обявени научните публикации на Пламен Николов, а негови колеги предполагат, че ако се прочете научният му труд, може би бъка от цитати на Хегел и Маркс.

Изключително любопитна е фигурата на първия му рецензент – покойният проф. Калчев. В една от първите си медийни изяви миналата седмица пред БНТ Пламен Николов сътвори сериозен гаф, който поставя под тежки съмнения мераците му, че такъв пример като него България никога е нямала. Избраникът на Слави Трифонов обяви по „Панорама", че от 2017 г. има неизпълнени точки по Преспанското споразумение с Република Северна Македония. Договорът обаче между София и Скопие няма нищо общо със споразумението на западните ни съседи с Гърция.  Запознати подозират, че е напълно възможно да не става дума за лапсус или неграмотност, а Николов да е съпричастен към възгледите на водещия го в дебрите на философията проф. Калчев. Приживе Калчев се обяви за признаване на македонско малцинство в България и беше сред защитниците на нелегалната партия ОМО “Илинден“. В социалните мрежи още се коментират скандални медийни участия на Калчев в подкрепа на омовци и срещу националните ни интереси. Калчев се обяви и срещу Спаска Митровска, която търсеше българска подкрепа срещу организирания терор на македонските служби срещу нея. Наставникът на бъдещия премиер беше върл защитник на иракския диктатор Садам Хюсеин. Издаде и Зелената книга на Кадафи, когато либийският диктатор беше в тежка световна изолация.

Още в първите години на демокрацията проф. Иван Калчев се самообяви за един от най-страшните антикомунисти преди1989 г., но по ирония на съдбата се оказа агент осведомител на ДС. От кадровото му досие става ясно, че е от малцината любимци на специалните тоталитарни служби - вербуван два пъти. За първи път прихванат през декември 1969 г., а през средата на 1989 г., само месеци преди да падне комунизмът е регистриран отново.

Познавачът на философията на Сартър сам си е избрал псевдонимите „Дамянов“ и „Самуил“. В  Комисията по досиетата се пазят негови собственоръчно написани агентурни сведения, доклади на вербувалите го офицери, както и нареждане от 1990 г. за унищожаване на делото “Самуил”. Чак след осветяването му като човек на ДС негови колеги получиха отговор на въпроса как в годините на най-мрачния комунизъм Калчев си бе извоювал правото да чете забранена западна философска литература и да пише изследвания за екзистенциалистите.

Десарското минало на професора лъсна, след като Комисията по досиетата обяви името му като кандидат за кмет на село родното му село Бърдарски геран.
Калчев е възпитаник на СУ “Св. Климент Охридски”. Изключително любопитна  е политическата му кариера в зората на демокрацията: След 1989 г. Калчев е издател на в. “Нов ден”, известен като Черния ден. На страниците му си прави самокритика, признавайки, че е посрамил рода си, защото е бил член на БКП. Проповядваше формирането на такъв  парламент, който да гласува забрана на БСП. Според него мирният преход в държавата бил изгоден само на бившите комунисти.

Философът е основател и председател на партията “Съюз на свободните демократи”, чието име отстъпи на партията на Стефан Софиянски през 2001 г.
В края на 1992 г. ССД на Калчев беше отлюспен от СДС. Така от най-близък приятел на сините лидери той започва атака срещу тях и често казва, че в офиса им на “Раковски” ще търси нови кандидати за затвора.

Зад противоречивите му политически действия и пируети вероятно надничат кукловодите от ДС и ЦК, като с тях се свързва и философската му кариера. Години наред Калчев критикуваше властниците, че никой от тях няма в екипите си съветник философ, но вече сме на път да имаме премиер философ. А на българите тепърва им предстои да разберат какво се крие зад думите на Пламен Николов: Досега България не е имала премиер като мен!