Държавна сигурност е предприела специални действия за опазване на главния мюфтия в разгара на провеждането на насилствената смяна на турското малцинство в НРБ през 1985 г., след като той обявява, че мюсюлманите доброволно са сменили имената си и се ползват с пълни права в България.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува. Той представлява строго секретен план относно: Недопускане терористичен акт спрямо главния мюфтия и в Софийската джамия.

Документът е от 26 март 1985 г. и е предложен от един от заместник началниците на Софийско градско управление на МВР-ДС. От плана става ясно, че след като на 7 март 1985 г. главният мюфтия и районните мюфтии са излезли с декларация по БТА в подкрепа на „възродителния процес“ е последвала анонимна телефонна заплаха срещу него от две лица.

Главният мюфтия е получил и анонимно писмо със заплаха за терор. Няколко дни по-късно след петъчна молитва на 8 март неустановено лице публично го обвинило, че „продал мюсюлманите“.

ДС твърди, че по данни на Окръжно управление на МВР-ДС Кърджали е била създадена в столицата нелегална организация, която си поставила за цел до два месеца да убие главния мюфтия.

За недопускане на подобен сценарий ДС е изготвила план за неговото опазване.

Той включва разговор с мюфтията и редица препоръки към него – от неприемането на непознати лица, през смяна на маршрута до работата си и въздържане от посещение на петъчните молитви в джамията под предлог, че не е здравословно добре.

Мерките включват и прекратяване на пътуванията му в провинцията, неприемането на посещения в Главното мюфтийство под предлог, че там се извършва ремонт, както и неприемането на подаръци.

Отделно от това ДС е поставила под контрол служебния и домашен телефон, които е ползвал.

ДС е поставила и цивилна лична охрана на главния мюфтия от специалния батальон на МВР – УБО.

Разпоредено е с личния шофьор на мюфтията да се влезе в доверителни връзки и да бъде инструктиран.

Наредено е и изясняване на сигнала за образуване на нелегалната организация в София, целяща саморазправа с мюфтията.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията – част 2. Мюсюлманско изповедание и Католическа църква в България 1944-1991”, издание на Комисията по досиетата, 2017 година.